The King For A 1000 Years

Helloween ми изкъртиха зъбите снощи…
Страхотен концерт, с много енергия – коренно противоположен на първият им концерт в България преди 2 години.

Първо няколко думи за подгряващата банда – българите от Pantommind отново ми направиха добро впечатление – скромно сценично поведение и много добри прогресив-композции. Този път нямаше изцепки като прословутото “Hello Sofia!” на концерта на Fates Warning преди година – групата общуваше на роден език с публиката, но изгуби от стерилния звук, малкото пространство на сцената (зад тях стояха покрити декорите на Helloween, както и рампата с бараните на Dani) и сравнително слабата си популярност. За 30-те минути Pantommind изсвириха 4 песни (2 от предстоящият им втори албум) от които не анонсираха името на нито една…

След 20-тина минути суетене из сцената и заигравки на roadie-тата с публиката (през което време, като част от мелето пред сцената, се лашках насам-натам в търсене на по-добро място) светлините изгаснаха, пуснаха Intro-то и на сцената отляво на барабаните върху декорите пръв се появи Sascha Gerstner, започвайки The King For A 1000 Years, следван от Andi Deris пак върху декорите, този път от дясната страна, а малко след тях на сцената се изсипаха и старите кучета – Michael Weikath и Markus Grosskopf.

13-тина минутки по-късно (след като парчето свърши) Andi обяви, че камерите които са разположени из залата снимат материал за DVD. Събира се материал от 3 концерта в 3 точки на планетата: за Азия – в Токио (Япония), за Южна Америка: в Сао Паоло (Бразилия) и за Европа – в София (България), след което изгърмяха и Eagle Fly Free.

Andi подкупваше публиката с минерална вода, мятайки бутилки на по-силно викащата страна по време на солата… После се заредиха Hell Was Made In Heaven, втората 13-минутна класика Keeper Of The Seven Keys последвана от вероятно най-популярното парче на Helloween сред масите – баладката A Tale That Wasn’t Right. Тук цялата зала вече кънтеше яко…

За да не спадне тонуса на публиката веднага след това басиста Markus и барабаниста Dani Loeble си спретнаха барабанен дуел, в който Markus нещо псуваше Dani и му обясняваше колко по-добър е, докато накрая не се изнерви (на ужким де) и не разрита вторият комплект барабани на който свиреше. Dani продължи да си трещи още около 3-4 минутки и края на солото му съвпадна с Occasion Avenue.

След краят на Occasion Avenue Andi изръси нещо като: “Pretty dark this one, uh?” и обяви Mr. Torture, последвано от If I Could Fly. После Sascha остана сам на сцената за соло, но отнякъде се появи барабанистът Dani с една детска китарка и двамата почнаха да се надсвирват – яка веселба, продължила в купонджийската Power. После дойде и Future World, където Andi разпя публиката и представи групата. Основната част на концерта приключи с The Invisible Man.

Малко след това групата се върна за първия бис – Mrs. God и I Want Out. Втората песен изби рибата понеже Helloween не я свирят често по турнета откакто Andi смени Kiske на микрофона. Точно когато купона стигна върха си Helloween пак се прибраха, за да излязат отново с Dr. Stein като втори бис и тотално да довършат силиците на публиката… После вече се поклониха и се прибраха, а публиката напусна залата под звуците на Light The Universe…

Сега да кажа и малко думи за организаторите… Мамка ви мизерна, тъпи копеленца – не могат ли облите ви мозъчета да зацепят, че след като имате неуредици с online-билетите и искате да проверявате идентичността им, можехте да отворите и другия вход на Зимния дворец, а не да държите хората на студа около 20 минути и им да се хилите нагло? Бахти нещастниците…