Reading…

Снощи довърших започнатата преди малко повече от седмица книга на Джак Дю Брул “Ладията на Харон”, с която се сдобих преди две седмици, случайно мотаейки се из Orange.

Макар да не е чак на нивото на любимеца ми Том Кланси, не мога да отрека че Джак Дю Брул пише доста увлекателно, а и част от информацията в книгите му има енциклопедична тежест. В тази книга, например, от раз се съгласих с твърдението че петролната индустрия дължи невероятния си бум на съчетаването на откритията на Николаус Ото и Готлиб Даймлер, понеже преди това суровият нефт не се е използвал почти за нищо. Освен това, пак от нея, разбрах, че сондата на Едуин Дрейк е родоначалник на съвременните устройства за усвояване на природния продукт.

Всичко това е доста встрани от историята, в която Филип Мърсър пак си има работа с Иван Кериков (след Мисия “Вулкан”) и руснакът пак не умира, оставяйки вратичката към поредното томче широко отворена, но пък информацията е доста интересно допълнение към и без това заплетената история. Силно препоръчвам…