In A Word – Unique

Покрай празниците успях да се сдобия с третия албум на Redemption, групата на виртуоза Nick van Dyk. Още след първото преслушване бях убеден, че The Origins of Ruin е абсолютно перфектно творение, но продължавам да харесвам албума все повече и повече с всяко следващо завъртане.

Много са редки случаите в които музикален продукт съдържа в себе си цели епохи от развитието на определен стил, a случаят с този албум е точно такъв.

Беден ми е речника да опиша какво точно представлява музиката вътре – уникална до последния тон, перфектно композирана и изпълнена, граничеща с гениалността и със сигурност без капка комерсиален замисъл…

Взели най-доброто от еталоните в progressive metal-а, музикантите са забъркали уникална смес без нито тон предозиране, което няма как да не се хареса на феновете на Dream Theater, Fates Warning или Static-X. Нарочно споменавам Fates Warning, понеже фронтмен на Redemption е именно вокалиста на Fates, Ray Alder (което не означава, че е напуснал FW, просто има достатъчно време човека, и слава богу).

Не крия, че Alder е един от личните ми любимци заради харизматичното си пеене: без викане, гъгрене, пронизителни писъци и подобни трикове – всичко при него е чист глас и, заради странния начин на изпяване, звучи леко носталгично. Приятната изненада за мен се оказа барабаниста на групата Chris Quirarte – пича действа по модел на Mike Portnoy – убийствени неравноделни тактове и заигравки с всичко налично в комплекта за свирене.

Не препоръчвам албума на хора, които не се кефят на progressive – ще им дойде в повече, но останалите няма да останат излъгани.

Tоп 3 в албума:
3. Used To Be
2. Bleed Me Dry
1. Memories

 

Можете да оставите коментар, или trackback от Вашият сайт.