Ghost Opera

Две години след The Black Halo, Kamelot пускат на пазара още по-наточен и музикантски албум. Не случайно Ghost Opera е едно от трите заглавия, които чакам с нетърпение през тази година, а групата отдавна е сред критериите ми за сравнение.

Ако трябва да ги сравнявам с нещо, бих избрал да е с тях самите, понеже последните им два албума са класики, а Opera-та не отстъпва на нота назад.

На места много по-мрачен и прецизен, дори (смея да твърдя) стилово доста встрани, албумът поне за мен е изненада в положителен аспект – мразя оня тип музиканти, които повтарят едно и също, и се радвам, че случаят не е такъв.

Очевидната причина за многото класически моменти, пръснати навсякъде из албума е привличането на вече постоянният клавирист Oliver Palotai, а композиционно песните удрят бая точно – много чисти китари, без никакво натрапване, бая засукани ударни и великолепен глас.

От входното Solitaire до последното EdenEcho, през доста по-странните Blücher и Up Through the Ashes има ужасно много неща, които ме карат да си пускам албума отново и отново.

За да не съм голословен – можете да чуете фрагменти от песните в сайта на групата тук, албумът си има и собствен сайт, а аз с чиста съвест го слагам в личната си класация с най-доброто за годината.

Топ 3 в албума:
3. Mourning Star
2. EdenEcho
1. Rule The World

 

Можете да оставите коментар, или trackback от Вашият сайт.