Paintball

Идеята на Ирина да събере една камара народ в Бистрилишките къщи в крайна сметка се превърна в голяма веселба, а аз лично след двата дена се чувствам по-отпочинал отколкото бях след цял месец отпуск. Въпреки факта, че по принцип никак не съм привърженик на подобни усамотени местенца и се кефя в пъти повече на лудницата в града, един weekend там е прекрасна идея, сериозно говоря.

За пръв път посетих места като изворите на р. Огоста и големия язовир със същото име, а на всичкото отгоре станах участник и в три разигравания по paintball. За да е пълна картинката, освен тривиалните неща, събиращи се в определението “яденье и пиенье”, собственикът на комплекса се беше погрижил да не липсват глезотийки – тенис на маса, дартс, хамак и още какво ли не, с цел да няма и минутка скука.

Колкото до играта на paintball имам спомен, че след като разбрах че ще се става в 11 сутринта ме беше примързяло и не исках да участвам, ама ми се нацупиха че съм бил развалял бройката и в крайна сметка се навих. И както се оказа малко по-късно – не съжалявах изобщо.

Теренът беше избран перфектно – една полуразрушена селскостопанска сграда в района на с. Гаганица, която от едната си странична част имаше дере, а във вътрешността си криеше удобни скривалища от сорта на купа сено или солидно количество колони, служели за подпори на това, което някога е било покрив. Отборите бяха от по 6 човека, а за да добиете представа за мястото и екипировката можете да видите не повече от две и половина снимки тук. Пичовете, организирали нещата, се погрижиха да направят доста подробен инструктаж, в резултат на което по време на самата игра нямаше изненади, или поне аз не съм разбрал за такива.

Освен че е по-забавна отколкото изглежда, играта всъщност е и доста обсебваща – дотолкова, че в третото разиграване, след като ми свършиха топчетата изобщо не ми се искаше да се предавам и ми се наложи да взема от тези на Изабела за да мога да продължа, а благодарение на това успяхме да изхвърлим и един от противниците.

Реултатите са следните: спечелихме първото разиграване и загубихме другите две. Във второто играхме с 5 човека в нашия срещу 6 в другия отбор, а в него и в следващото успях да отстраня по един играч – не е зле като начало. Без колебание бих повторил при първа възможност, даже успях да запаля и още народ.

 

Можете да оставите коментар, или trackback от Вашият сайт.