VII

At Vance са вероятно най-прецаканата от стеченията на обстоятелствата немска група. С начина по който композират и изсвирват музиката си те на 100% заслужават в пъти по-мащабна популярност, но по една или друга причина така и не могат да постигнат статута на звезди на който се радват доста по-некадърни техни сънародници. Ако трябва шеговито да посоча причината за това, с чиста съвест бих обвинил грозните им обложки, рязко контрастиращи със съдържанието вътре…

Пристрастен съм към тази група дотолкова, че тя отдавна фигурира в десятката, формираща музикалните ми критерии – не само заради китариста, който с всяка нота или риф ми взема акъла, но и заради факта, че групата сякаш е “абонирана” за технични вокалисти. Със сигурност мога да твърдя, че сте направили голям пропуск, ако досега не сте чували името Oliver Hartmann. Макар да не е в At Vance от 4 години, все пак heavy-феновете ще имат възможност да се насладят на вокалните му умения в предстоящата Avantasia. Негов заместник до миналата година беше Mats Leven (изпял албума Facing The Animal на маестро Malmsteen), но ангажираността му с 1000 проекта изглежда си е казала думата и от тази година микрофонът е собственост на Rick Altzi. А той от своя страна успява да съчетае най-доброто от двамата си предшественици, при все че Hartmann ми е сериозен фаворит.

Озаглавен простичко – VII, седмият албум на At Vance беше предвиден да излезе на 7 юли 2007 г., но недоразумения с издателите станаха причина да се появи малко по-рано. Впреки това “седмицата” е точно от онази класа, която ме накара да се поразровя и да преслушам повече от тях преди време. “На входа” на диска е размазващото кроше в носа Breaking The Night, а всичко останало е пипнато по същата рецепта – чистo и витуозно свирене с убийствени ударни и прекрасни “чисти” вокални линии. Ако има нещо, заради което да се оплача, то е времетраенето на албума – 45 минутки за две години пауза си е направо мизерна работа. Липсва и обичайният кавър, което за мен си е удар под пояса – тия пичове са в състояние да врътнат такива аранжименти, че и най-грозното парче да зазвучи като хората, не се майтапя. Добрата новина е, че групата вече пише материал за следващия си албум, а текущият носи сериозен потенциал и със сигурност влиза в 10-ката ми за годината.

Top 3 в албума:
3. Friendly Fire
2. Shine
1. Breaking The Night