Stardust

Не зная колко от вас си падат по приказни историйки, но аз определено не съм от този тип хора. Да, кефя се на рисуваните неща на Pixar, но инфантилността на подобен род филми като цяло ми идва в повече. И все пак, всяко правило си има изключения, а едно от тях ме накара да захвърля предубежденията си и да се насладя напълно на един приказно чудат свят.

Първото нещо, което успя да ме впечатли още в самото начало на Stardust е умерената доза хумор, бликаща от всяка ситация във филма. Второто и третото фигурират в рекламния плакат под имената Michelle Pfeiffer и Robert De Niro. И ако това не е достатъчно – историята е достатъчно интересна и без онзи обичаен леко fantasy привкус (еднорози, вещици, крале и т.н.), който имат приказките, но от комбинацията с него филмът само е спечелил.

Тривиална история за несподелена любов е само предтекст за завръзката. И понеже праволинейното действие явно е отживелица, намесването на още две паралелни истории е основна причина филмът да бъде толкова богат откъм ситуации. Необичайна е както ролята на De Niro (мекушав капитан на пиратски кораб, който си изкарва прехраната с лов на мълнии), така и на Michell Pfeiffer (най-точното определение за нейната героиня е “дърта вещица” ), а като капак на всичко умерените специални ефекти и по детски “уголемената” визия спомагат да възприемете всичко под формата на забавна шега…

Ако се чудите какво да изберете от офертите на кинозалите – Stardust е много добра опция, но задължително го гледайте на голям екран, в противен случай рискувате да загубите част от магията.