And You Scream On Halloween

Всъщност, денят на вси светии мина и замина, оставяйки след себе си чисто нов албум на немците Helloween, озаглавен Gambling With The Devil, но поста ми е свързан с концерта им снощи – трети подред в турнето-промоция на албума, трети в София и общо четвърти в България.

Заредени със солидно количество очаквания се пласирахме пред Зимния дворец, спомняйки си детайли от предишните им две посещения на същото място. Този път обаче нещата бяха още по-надъхващи, най-вече заради другата група – Gamma Ray. И за да бъде още по-весело, вързахме един задочен бас коя от групите ще се представи по-добре – шайката на Kai Hansen или тази на Michael Wеikath. Причината беше както предишният концерт на Helloween в София, заснет на DVD, така и в убийственият сет на Gamma Ray от първото им посещение в България като support на последния концерт в кариерата на Accept в Каварна. Резултатът – в края на поста.

Влизането по стара традиция беше жива мъка – мамка им на организаторчетата, яко кухи лейки са, безспорно – и предният път ги бях псувал яко. За сметка на това процесът approaching the stage беше бърз и безболезнен – леко вляво от центъра, 4-5 ред от решетките назад. Още с влизането бяхме посрещнати от декорите на Gamma Ray и 1/3 пълна зала, с хора, разположени предимно по седалките отстрани. Около половин час по-късно вече нямаше празно място както по самите седалки, така и в мелето долу.

Малко след това светлините изгаснаха, тръгна интрото от първия албум на Gamma-та и на сцената излезе понапълнелият Kai и компания, стартирайки с Heaven Can Wait от дебюта си. Веднага след това, след дежурното Good evening, Sofia! последва и New World Order. Освен промоция на Gambling With The Devil, турнето се явява и промоция на новият албум на Gamma Ray – Land Of The Free, Part II, чиито европейски дебют е днес. За да ни припомни как звучеше първата част на албума, Kai даде началото на едноименното парче, последвано веднага от Fight. След това дойде време на две песни от новият им албум – Into the Storm и Real World, последвани от Rebellion in Dreamland на която по-голямата част от публиката се включи доста активно в пеенето.

На последвалата Heavy Metal Universe, Kai успя да ни поразпее и повесели подобаващо. В този дух, началото на The Silence си беше жив майтап – разминаването на барабаниста с останалата част от групата ги накара да подкарат песента отначало. Простено им беше още със следващото парче – Helloween-ската класика Ride The Sky, композирана по времето когато Hansen беше част от Helloween. Точно по средата Ride The Sky премина в Valley Of The Kings и… групата ни каза Good night.

Малко викане все пак върна групата за бис – Send Me A Sign, след който те окончателно се прибраха зад сцената, а техниците разглобиха барабаните и поставката за тях в доста кратък срок – по-малко от 15 минути.

Още 10-тина минутки пауза и на сцената светнаха основните детайли от декора, пресъздаващ обложката на 14-тият студиен албум на Helloween. От злокобното интро последва изненадващо начало – 13-минутното Halloween, подкрепено със здраво пеене поне от тези около мен. Всъщност, пеенето не спря нито за момент по време на целият концерт, а и групата изглежда предпочиташе да общува с публиката чрез закачливи мелодийки за изпяване, вместо с типичните клишета между песните.

Веднага след Halloween, видимо отслабналият Andi Deris обяви, че чувстват София като техен дом, припомни ни за DVD-то и ни благодари за страхотното шоу по време на записването му, след което анонсира Sole Survivor. Втората откровена изненада в сета им беше March Of Time – песен, композирана от Hansen по време на престоя му в групата. А след нея дойде и пилотният сингъл от новият албум – As Long As I Fall. После – обратно към класиките с Eagle Fly Free и отново песен от новият албум – Paint A New World. В едно нещо съм убеден – палмата за любима песен на Helloween сред българските фенове държи баладката A Tale That Wasn’t Right. Запалки, мобилни телефони, фенерчета и тем подобни, люшкащи се в такт с грохота на залата по време на изпълнението й е най-солидният ми довод по въпроса. Всъщност Deris изпя само входното “Here I Stand…” от първия куплет и “пусна” микрофона в публиката… после се обаждаше само на припевите.

След края на парчето дойде и дръм-солото на Dani Löble, съпроводено от интересна лиготия от страна на Sascha Gerstner, Andi Deris и басиста на групата – Markus Grosskopf. Тримцата застанаха на колене с детски китарки (тази на Sascha не я видях, но басът на Markus беше с 2 струни!!!) и едни островърхи шапки тип Gandalf зад един декор, на фона на който изглеждаха като кукли, и започнаха да свирят Smoke On The Water, откровено гаврейки се с класиката на Deep Purple. На свой ред Dani взе отнякъде едно детско автоматче, “застреля ги” и продължи да си свири солото.

Интрото на King For A 1000 Years даде старт и на другата 13-минутна класика, която така и не видя подобаващият си край, заради някакъв токов удар, който изключи всички усилватели. Интересна беше реакцията на басиста, който през времето на отстраняване на повредата седеше като замръзнал в някаква абсолютно неестествена поза… В крайна сметка усилвателите проработиха, Andi изкоментира интересният край на парчето и анонсира We Burn, по време на което техниката пак отказа. Този път вече публиката даде едно рамо на групата, скандирайки здраво, пък и купона вече беше набрал скорост, тъй че, след окончателното премахване на проблема, групата без грам колебание подкара трета песен от новият си албум – The Bells Of The 7 Hells, последвана както си му е редът от Dr. Stein, за да се приберат в крайна сметка за глътка свеж въздух зад сцената.

Е, бисът след това беше третата изненада в сета – Medley, съставено от Perfect Gentleman Pt.1 / I Can / Where The Rain Grows / If I Could Fly / Perfect Gentleman Pt.2 / Power / Keeper Of The Seven Keys, по време на което Andi представи групата и разпя за пореден път публиката. След него Helloween отново се прибраха зад кулисите, за да се върнат минути по-късно заедно с почти целите Gamma Ray (без барабаниста им) за втория бис – Future World и I Want Out, по време на които и Deris и Hansen пяха поравно. И туй то… почти 4 часа след началото си, концерта свърши…

На излизане – пак дежурната блъсканица и пак майната им на организаторите…

Иначе общото мнение беше, че Helloween с право са haedliner-ите – перфектна сцена, перфектно сценично поведение, убийствен звук и намахано изпълнение, пълно с типичните за групата кретении от страна на всички изпълнители. Пък и тръпката да видиш група да свири на една сцена с бивш свой член е лукс, който не се случва всеки ден…

Маркери: favorites, live

Можете да оставите коментар, или trackback от Вашият сайт.