Certified Driver

Ами… свърши се. Взех си кормуването от раз, сега остават само формалностите – БЧК, медицинско и снимки на магарето Няма да мрънкам нито затова, че съм вир-вода, нито пък за шибаното време, ‘щото вече и без това няма значение вече.

В общи линии, макар да ми се стори доста бавно, се оказа, че трите месеца шофьорски курс са си чиста далавера – на изпита имаше девойки, записали се още миналата година… В сравнение с техните, моят курс изглеждаше като проведен със светлинна скорост. На всичкото отгоре не се бях качвал при инструктор преди да си взема листовките, така че забавянето до излизане на изпитната ми дата изглежда абсолютно нормално.

Колкото до самият изпит, денят ми тръгна на криво от самото начало – изпуснах единия автобус, втория попадна в задръстване, та ми се наложи да звъня на инструктора, че ще закъснея. Е, изглежда задръстването беше хванало и тях, защото въпреки моите 10 минути закъснение се наложи да почакаме още, докато се появят. Понеже ми се спеше, с едната от девойките решихме да минем последни, но чакането докато ни дойде реда се оказа по-тегавата част на изпита. Когато накрая седнах вече бях пил поне 5 кафета и очите ми бяха като фарове на ЗИЛ, карането беше по-малко от 5 минути и приключи с великодушното “Ами… караш бе, пич! Честито!”. Иначе за самият изпит – нищо особено: тръгване от дясна лента, обратен, минаване на светофар надясно, после на един наляво, спиране на трети и “Честито”-то.

Да се чуди човек за какво беше целия зор…