When The Lights Are Down

Отидох, видях и се размазах…

Идеята за концерт на Kamelot в България само преди година ми звучеше толкова невъзможна колкото и варианта Видима-Раковски да вземе Шампионска лига. И докато за едното няма никакъв шанс, бандата от Tampa, Florida не само дойде, но и напълно обърка представите ми за свирене на живо.

Преди всичко, обаче, е редно да отбележа дебюта на новия промоутър ABV Pro – може да звучи като реклама, но всичко около концерта беше просто перфектно. Обявеният час за влизане бе спазен до секунда, първата група излезе на сцената точно в часа, отпечатан на билета и дори не мернах искрица досада в очите на Security-тата около сцената.

Иначе Kamelot се бяха постарали да сътворят повече от типичните за страната ни концерти – две подгряващи групи и близо двучасов сет от хедлайнерите, което си е направо подарък с оглед смешната цена на билета. Ако имам някаква забележка, тя ще е относно качеството на звука, но пък най-малко музикантите и озвучителите са виновни за лошата акустика на зала “Христо Ботев”. Трети концерт гледам на това място, и трите пъти ми прави впечатление как шибаният бункер кънти и връща ехо при всеки удар на барабаните…

По реда на обявяване в плаката първи на сцената се наместиха испанците Forever Slave – прилична готик банда с женски вокал. Не бях слушал нищо от тях и май ще продължавам да тъна в забвение, понеже така и не успяха да ме впечатлят с нищо. Не че и успях да чуя нещо де… По време на техния сет в залата все още влизаше светлина отвън, публиката тепърва прииждаше и залата беше наполовина празна, заради което споменатото ехо беше направо ужасно…

10-тина минути по-късно на сцената се появиха гърците Firewind – много добра heavy metal група с отлични инструменталисти и доста атрактивно сценично присъствие. Освен качеството на зука и композициите при тях ме изненадаха и странните декоративни чинели с формата на кръстове и точно се чудех защо са му на барабаниста им при положение, че не ги използва, когато по време на представянето на групата разбрах кой всъщност е той… Името му е Mark Cross, свирил е с Metallium, At Vance, беше за кратко и в Helloween, но заболяване на ставите го изхвърли от групата. Та тоя човек, освен с атрактивните чинели, ще го запомня и с невероятно атрактивното свирене, въпреки огромния му ръст. Групата му определено си залужава прослушването, освен ако не сте придирчиви с размисли от сорта на “от гърците не става и чеп за зеле”…

В 21:30 с лек театрален привкус на сцената прозвучават първите тонове от виолното интро Solitaire, а секунди по-късно хората в залата вече припяват и първото “истинско” парче в сета – Rule The World, а след него следва лек завой към предишните два албума с When The Lights Are Down, Soul Society (The Black Halo, 2005) и Descent Of The Archangel и Center Of The Universe (Epica, 2003). Споменавам ги само като имена защото по време на тях нямах никакво време да се осъзная – всички скачахме и пяхме като полудяли, а последвалата балада Abandoned, освен че охлади страстите, даде повод на публиката още по-силно да приглася на Roy Khan.

След Abandoned дойде “скучната” част от сета – Knights Of The Arabia и някакъв странен инструментал по време на който видях, че групата е с друг басист. Оказа се, че Glenn Barry няма възможност да свири заради счупена ръка, а заместникът му се казва Sean Tibbets. Дежурното за такива концерти дръм-соло беше като по учебник, макар малко по-късо от обичайното, но последвалите The Human Stain и The Haunting ме накараха бързо-бързо да забравя тези забележчици, като за втората не ми стигат думите. Понеже в оригинал е записана с гост-участие от вокалистката на Epica, Simone Simmons, трябва да отбележа, че заместничката й на сцената тази вечер – симпатична мацка на име Anne-Catrin се справи отлично с всички женски партии не само в The Haunting, а и въобще в целия концерт…

Някъде тук групата започна да прави едни дълги паузи между песните и да слуша реакциите на публиката. Имаше и няколко момента, които не бях виждал досега на концерт – например точно преди Eden Echo Roy Khan направи комплимент на публиката, сравнявайки ни с тази от предишния им концерт в Истанбул и получи доста здрави овации… Точно преди да се накани да каже нещо публиката започна да скандира името на групата, а те седяха и слушаха доста дълго с едни доволни усмивки, отбелязвайки че това няма да им е последното идване в България. После беше ред на любителя на класическата музика Oliver Palotai да си поиграе малко с клавишните, а края на солото му премина във Forever, където вече групата откровено се забавляваше. Разпяване с публиката в средата на песента, пак похвали и… основната част на концерта свърши.

Тук идва втората ми изненада – всички знаехме, че ще има бис, но овациите преди него бяха придружени с тропане с крака, което от около 2000 човека в такава малка заличка звучи доста интересно. Бисът беше от 3 песни – Ghost Opera, Love You To Death и абсолютният ми фаворит – Karma. После групата пак се скри, за да излезе след още по-мощни скандирания и с March Of Mephisto да закрие сета си за вечерта.

После – дълга раздяла с публиката, палки, перца… както си е редно. Аз лично останах супер доволен – отидох с доста високи очаквания, но резултатът ги надмина в пъти…