Slackware 12.1

Почивните дни по Гергьовден очевидно са били само за местна консумация. За 4-те дена в които бях далеч от обсега на каквито и да било средства за осведомяване се случиха доста неща, основно в областта на отворения код. Доста странно се почувствах когато, сядайки за сефте пред компютъра в края на почивния период, научих за появата на нова стабилна версия на една от най-уважаваните от мен дистрибуции – Slackware.

Както обикновено повечето промени са “под повърхността”. Няма лъскави скрийншоти, няма я и типичната за други дистрибуции пропаганда в мрежата…. Всичко е като при всеки предишен release. И този път в инсталационните дискове ще намерите най-новите версии на KDE, XFCE, ядрото и развойните инструменти. И, както е било досега, нито едно от приложенията не е patch-вано или модифицирано по какъвто и било начин. Slackware Linux е известен именно с това – ядрото е във версията от kernel.org, а desktop-а не предлага дори буквичка брендиране

Всъщност, единственото място, на което разработчиците на Slackware са модифицирали някакъв пакет е boot-екрана на LInux LOader (LILO), а ето и каква е причината:

Added a simple splash screen (the default one had too many colors and was making my eyes hurt . Thanks to the unknown Slacker who submitted the idea ages ago when we were dead-set against “branding”.

Инсталационната процедура отново изисква малко команден ред, но, ако следвате текстовите инструкции от инсталационния диск, моята препоръка е за разделяне на харддиска да използвате по-удобния инструмент cfdisk, вместо fdisk. Другата ми препоръка е задължтелно след инсталация на системата да отделите време за прочитането на файла CHANGES_AND_HINTS.txt, намиращ се в основната директория на инсталационния диск. Оттам можете да научите за включването (най-накрая) на HAL (Hardware Abstraction Layer) в дистрибуцията, как да го накарате да работи с KDE, за някои аргументи относно избора на ядро, както и разни дребни подсказки свързани с организацията на системата.

Макар повече от година да съм с Debian, 4-годишния период със Slackware всъщност ме научи на доста от тънкостите в работата с Linux. В резултат на това съм абсолютно съгласен с твърдението “once a slacker – forever a slacker”. Още повече, Slackware в момента се води най-старата оцеляваща Linux-дистрибуция и аз определено не съм единствения, оценил качествата й.

Та честито на всички фенове, аз чакам удобен момент да почовъркам повече DVD-то…