Surprized

Michael Kiske прогресивно и упорито успява да насади у мен мнението, че количеството акъл в главата му е обратнопропорционално на вокалните му възможности. “Бог дал – бог взел”, казват хората, и са прави: бившият фронтмен на Helloween със сигурност печели наградата “най-куха лейка в музикалния бизнес”.

Причината не се крие само във факта, че след като беше изгонен от Helloween, Kiske наплямпа една камара глупости по отношение на metal-музиката, metal-феновете, и въобще стана някакъв религиозен анти-metal чешит. Започна да пише есета за господ, записа 3 неуспешни солови албума, в които се опитваше да прави не-metal музика, създаде и разби групата Supared, които ще запомня с доста смешния и стилово дезориентиран албум и общо-взето периода му след Helloween не се слави с нищо запомнящо се като самостоятелен творец…

На фона на всичките тези глупости, Kiske записа убийствени участия в различни (изненада!) metal-проекти през същия този период (трите албума на Avantasia, metal операта Aina, гост-участия в албумите на Gamma Ray, Timo Tolkki и Masterplan), а с двама от членовете на Pink Cream 69 направи и проект, озаглавен Place Vendome, който си е връщане в правилната пътека отвсякъде…

Човека обаче не иска да е “трю” (нали знаете, true heavy metal) и туй то. Миналата година се появи информация, че планира да запише албум с всички негови композиции от времето му в Helloween, но преработени по “начина, по който винаги съм искал да звучат”. Разбирай – акустичен звук, цигулки, тромпети и банджо тук-там… И ако има нещо, заради което си струва да му обръщам някакво внимание, то е само и единствено защото Kiske има не глас, а гласище. Не се сещам за вокалист с по-чиста техника на пеене и по-емблематичен глас, и всъщност това е единственото, което донякъде “спасява” четвъртият му солов албум Past In Different Ways.

Няма да крия, че подходих с предубеждение към този албум, но след като го преслушах с чиста съвест мога да кажа, че резултата си заслужава поне еднократно завъртане. Ако някой се е съмнявал, че вокално нещата няма да се получат – да преслуша албума още 100 пъти, гарантирам че няма да намери кофти тон. Аз лично останах с усещане за unplugged-вариант на повечето песни. Освен това аранжиментите в голяма степен са запазили оригиналните вокални линии и текстове, а някои от песните направо нямат разлика (Longing, Your Turn), вероятно защото са си акустични и в Helloween-ския си вариант.

Странно е, че в крайна сметка дори успях да си харесам поне една от преработките – I Believe във варианта на Kiske звучи доста по-добре, отколкото в оригиналния албум Chameleon, но това е малка утеха на цената да слушам “убийците” Kids Of The Century, A Little Time или We Got The Right “осакатени” по този начин…

Та в крайна сметка съм леко раздвоен – да, Kiske все още има уникалния си глас но и не е мръднал на йота в правилната посока. Малка светлинка в тунела е предстоящата по-късно през годината промоция на втория албум на Place Vendome…

Top 3 в албума:
3. Longing
2. Your Turn
1. I Believe

 

Можете да оставите коментар, или trackback от Вашият сайт.