The New One

Прави са хората, които казват че всяко хубаво нещо има своя край. При поредното спиране на тока, домашната ми машина най-накрая се предаде. Изглежда претоварването на мрежата не се е харесало много на BIOS-а и в крайна сметка се оказах с неизползваема дънна платка. Дори прехвалената от производителите Gigabyte опция Dual BIOS не успя да възстанови заводските настройки, така че в момента машинката кротко събира прах… И за да е пълна картинката – Мърфи е прав – всичко се случи точно когато имах достатъчно работа, за да се ядосам подобаващо.

Като цяло нямах много опции – не знам дори една фирма, която ще тръгне да се занимава с флашване на BIOS на толкова старо дъно, а upgrade-a не ми е кой знае каква опция с оглед на това, че ми трябваше компютър спешно. Е, поне за мен бързото решение беше да си купя лаптоп, така или иначе се каня от поне половин година. Малко разходки по магазините и вече се бях спрял на една доста добра като съотношение цена/качество оферта – Sony Vaio VGN-NR270NS.

Исках обаче лаптоп, който да не ме обвързва с лиценз за операционна система – нещо, за което се радвам, че не настоявах много. Vaio-то идва с Windows Vista Business, която все още не съм вкарал в правия път, понеже първата ми работа беше да я разкарам и да инсталирам testing версията на Debian GNU/Linux. Кофтито обаче е, че поддръжката на преносими компютри в Linux не е на нивото, което очаквах. Дребни мизерийки от сорта на това, че включването на жак за слушалки не изключваше автоматично вградените колонки, както и хилавата поддръжка на функционалните бутони (не работеше настройката за яркост на монитора) ме отказаха от идеята да ползвам постоянно Linux на тази машина. Иначе производителността й под свободната OS е направо убийствена.

Обратно към Vista. Trial-версиите, които Sony са наблъскали в инсталацията успяха да ме побъркат за отрицателно време. Не ползвам AOL, нямам намерение да си купувам Adobe Acrobat Professional, нито пък Corel Paint Shop Pro Photo и никога не съм харесвал Norton Antivirus. Да ги имам в 30-дневни trial-версии пък въобще не е сред нещата, които биха ме зарадвали неистово. Като капак на всичко си имам и пробна версия на Microsoft Office Small Business и някаква далаверка за управление на личните финанси, ненужни скрийнсейвъри и разни дребни боклуци. Една елементарна калкулация показва, че около 1.5 G са заети от неща, които никога няма да ползвам и вероятно след почистването и дефрагментацията системата ще стане още по-отзивчива.

Засега съм с доста смесени чувства по отношение на Vista – изглежда добре, но успя да забие два-три пъти заради всичкият bloatware, който Sony са качили в инсталацията. Хубавото е, че Business-версията включва IIS, а Visual Studio Express e безплатен, така че ще мога поне да я ползвам за експерименти с .NET.