Death Magnetic

Metallica - Death Magnetic (cover) Едва ли има друга група, за която оценките да са в толкова широк спектър – от “Metallica са богове”, до “Абе, заеби ги тия, те отдавна свършиха с музиката”… Факт е, обаче, че името им продължава да предизвиква асоциации единствено с онзи тип музика от периода между първият и петият им албум. Именно заради това всяко ново заглавие, след албумът им от 1991, беше подлагано на пълна дисекция от критика и фенове, като пикът на недоволството от безидейността на групата безспорно бе при появата на предишният им албум – St. Anger.

Заради вътрешни проблеми по време на записите му напусна басистът Jason Newsted, а малко преди това служителите в рехабилитационните центрове в Щатите бяха станали доста близки с фронтмена на Metallica, James Hetfield. Учудващ е дори фактът, че St. Anger излезе и групата остана цяла. Всичко това – преди 5 години. Днес нещата изглеждат по много по-различен начин.

Още когато започнаха да се появяват парчета информация за новият албум на групата, озаглавен Death Magnetic, имах чувството че тази прес-информация вече съм я чел: “Новият ни албум е завръщане към корените, прилича на …And Justice For All, бла-бла-бла”. После стана ясно, че групата е била шута на продуцента си от 1991 насам Rob Rock и на негово място смята да работи с този на Slayer – Rick Rubin. После се появи и сайта Mission Metallica, a малко след това и обложката на албума. През цялото време, обаче, нещата вървяха от добре към по-добре – групата върна оригиналното си лого, а материалите в сайта показваха точно онази Metallica, която всички обичаме.

После дойде и концертът им в София – тотално размазване със сетлист от същият звезден период на групата с едно-единствено залитане към комерсиалният им период – песента Fuel. А малко след това започнаха да се появяват и някои от новите композиции. Още с пилотният сингъл The Day That Never Comes бях достатъчно заинтригуван, но това, което ми изби зъбите беше песента My Apocalypse, пусната като част от промоционалните материали в официалния сайт на групата.

И когато най-накрая се сдобих с целият албум вече имах горе-долу представа за какво иде реч. Оказа се, че не съм се лъгал – албумът е дори още по-як от това, което очаквах. С изключение на недоразумението The Unforgiven III, всички композиции вътре са нахъсани, технични, директни и късат глави. Ако трябва да опиша картинката – Death Magnetic за мен е липсващото звено между …And Justice For All от 1988 и черният албум от 1991. Страхотните рифове и убийствената форма на Hetfield са само едната страна на медала. Другата се крие в спойката между Lars Ulrich и новият басист Robert Trujilo, който очевидно е пределно амбициран от първият си албум с групата. Сложете и солидно количество сола от Kirk Hammet и ще имате поне малка представа за нещата. Едва ли ще намерите фен на групата, който да каже лоша дума срещу Death Magnetic, убеден съм.

Колкото до моето мнение – бих го изразил така: Welcome back, Metallica! We missed you….

Top 3 в албума:
3. My Apocalypse
2. The Judas Kiss
1. All Nightmare Long