Chef-d’œuvre

Нарочно изчаках 10-тина дни преди да блогна за този филм – не исках да пиша суперлативи във всяко изречение, но изглежда ще ми се наложи, защото дори сега, след като видях отново трейлъра, продължавам да съм с убеждението, че съм гледал нещо доста по-специално… The Curious Case Of Benjamin Button, със световна премиера по коледа, вероятно ще види промоция в България поне след месец, но колкото и да закъснее съм решил да се занеса до киносалона за поне още едно гледане.

Не съм фен нито на Brad Pit нито на Cate Blanchett, но никога не съм отричал актьорските качества на всеки един от тях. Играта им в този филм, обаче, е на светлинни години от всичко, което съм гледал от тях досега. Базиран на история от 20-те години на миналия век, филмът е мащабна продукция, простираща се на няколко континента. Филмиран е умишлено “състарен”, за да влиза точно в рамките, поставени от концепцията на Fitzgerald, като тук овациите определено са за режисьорската работа на David Fincher (същият, който направи и филмът Se7en).

Вярно, първият половин час от продукцията минава доста бавно, но пък в него именно е изчистен напълно всяки детайл от завръзката. След това идва и очарованието на филма – без да бъде прекалено ангажиращ, сценарият те приковава и оставащият час и половина минава на един дъх.

Аз лично, останах с усещането за филм, уникален поне колкото The Shawshank Redemption, имайки предвид, че последният е сред личните ми фаворити. Не изпускайте първата възможност да видите The Curious Case of Benjamin Button на големия екран, бас ловя, че разочарованите ще са малцинство.