To Smoke or not to?

Напоследък е супер модерно от всички медии да се тръбят всякакви апокалиптични сценарии свързани с все по-рестриктивните за пушещата част от населението реформи. За да ми схванете мисълта по-ясно ще поясня – пушач съм от 10-15 години, средното количество цигари, които съм изпушвал дневно никога не е минавало повече от 10, а за последната година имам около три пъти и половина пъти повече дни като непушач от тези в които съм палил цигара. Накратко: познавам аргументите и на двете страни.

Да, пушачите са прави – никой не може да им налага забрани, че и глоби при положение, че не е финансирал нито отказването на цигарите, нито ще ги компенсира по някакъв друг начин, а допреди само 5 години дебат за/против тютюнопушенето на обществени места звучеше като “абе чешем си езиците тука”. Непушачите също са прави – искат хората да дишат въздух, а не миризливите кълба дим на човека от съседната маса. Преди 5 години дори не можех да си представя, че ще се водят дискусии по въпроса. Преди 5 години щях да кажа “да го д**ате” на непушачите, или на пушачите, в зависимост от гледната си точка.

Още не мога да разбера как тоя точно въпрос дойде на дневен ред и регулярно се мъдри на челно място в медиите, заемайки място и смъквайки вниманието ни от поредния проблем с някоя от магистралите, поредната отложена реформа, поредното неплащане на държавата към доставчиците, поредните доклади от ЕС, поредната акция на “родната полиция” или поредното интервю на бате Бойко, в което не се казва нищо конкретно.

Единственото с което мога да опрадая интереса към пушачите е, че “тия дават по 4 лева на ден за цигари, ‘що да не ги дават за бюджета?”. Лошото е, че когато нищо не си дал, няма какво да искаш. Не можеш да искаш високи такси, а инфраструктурата и услугите ти да са по-зле от тези на държави с пъти по-слаба икономика. Не можеш да искаш данъци от бизнеса и едновременно с това да го шамариш. Никой не прави така.

Нали се сещате – “цялата Мара втасала…”?

 

Можете да оставите коментар, или trackback от Вашият сайт.