Havoc

Jack DuBrul - Havoc (book cover)

Най-накрая успях да се сдобия и с шестият роман от поредицата за Филип Мърсър на Jack DuBrul, преведен от издателите от “Бард” като “Хаос”. И още с прочитането на кратката рецензия от задната корица на книгата бях доста заинтригуван. Почти бях забравил начина, по който пише този автор – толкова увлекателно, че обикновено “изяждам” книгите му от корица до корица за ден-два.

И този път в историята има намесена много фактология, много измислица и много, ама много екшън. Всичко започва от катастрофата на цепелина “Хинденбург” през май 1937 и минава през древната история, позовавайки се къде на факти, къде на художествена измислица, за да намери решението си едва в наши дни. При това – много зрелищно…

Jack DuBrul - Havoc (book cover)

Най-накрая успях да се сдобия и с шестият роман от поредицата за Филип Мърсър на Jack DuBrul, преведен от издателите от “Бард” като “Хаос”. И още с прочитането на кратката рецензия от задната корица на книгата бях доста заинтригуван. Почти бях забравил начина, по който пише този автор – толкова увлекателно, че обикновено “изяждам” книгите му от корица до корица за ден-два.

И този път в историята има намесена много фактология, много измислица и много, ама много екшън. Всичко започва от катастрофата на цепелина “Хинденбург” през май 1937 и минава през древната история, позовавайки се къде на факти, къде на художествена измислица, за да намери решението си едва в наши дни. При това – много зрелищно…

Като специалист по Международни икономически отношения DuBrul винаги успява да свърже дотолкова добре политическата фактология с художествено украсената “реалност”, че в определени моменти всичко изглежда повече от истинско. За разлика от другите му книги, където събитията се случваха в две-три държави, този път действието е още по-мащабно и се развива на цели три континента, а най-големият лошко е едноок българин на име Поли Фейнс…

Спирам дотук, който се е почувствал заинтригуван няма да сбърка.

Deep Fire Rising

Предимството да четеш млад автор е фактът, че книгите му се събират лесно 🙂 С изключение на последната (предполагам още не е издадена в България), за около месец успях да изчета всичко от Джак Дю Брул, завършвайки с Deep Fire Rising.

За различка от другите му романи, този е доста странен – няма я обичайната политическа интрига, т.е. има я, но не точно в сферата на политическите кръгове – завръзката е дело на паранормално явление. Странна също е и жестокостта на автора към женското съсловие, съпътстващо Мърсър – нито една не успя да оцелее в мазалото в края на книгата. Самият автор пише, че се чувства доста напрегнат за този роман и моли читателите си да споделят мнението си за нея, явно усещайки разликата спрямо другите си творби.

Моето мнение е, че книгата не е лоша, просто е леко различна от това, което съм свикнал да очаквам…

River of Ruin

От всички книги на Джак Дю Брул, които прочетох досега, най-очарован останах от “Реката на тайните”. Не само защото историята този път е измислена перфектно, но и защото в книгата няма дори една страница, която да си струва да се прескочи. Политическата интрига е много по-заплетена, а действието започва със светлинна скорост още в самото начало, натрупвайки постоянно изненада след изненада.

Този път наистина съм впечатлен.

The Medusa Stone

Поредната книжка на Джак Дю Брул, която имах щастието да прочета, в оригинал носи заглавието The Medusa Stone. Издателите от “Бард”, обаче, са решили да се придържат към сюжета и да й лепнат заглавието “Мината на Цар Соломон”. Не че в това има нещо лошо, просто оригиналното заглавие има повече смисъл, след като стане ясно, че “Медуза” е шпионски сателит…

Този път историята събира в едно действащи членове на МОСАД, малко от върхушката в Щатите, член на богата Италианска фамилия и забравена мина в Северна Еритрея – абсолютно достатъчно за да има зверска тръпка. Ако си падате по конспиративни теории – не пропускайте…

Reading…

Снощи довърших започнатата преди малко повече от седмица книга на Джак Дю Брул “Ладията на Харон”, с която се сдобих преди две седмици, случайно мотаейки се из Orange.

Макар да не е чак на нивото на любимеца ми Том Кланси, не мога да отрека че Джак Дю Брул пише доста увлекателно, а и част от информацията в книгите му има енциклопедична тежест. В тази книга, например, от раз се съгласих с твърдението че петролната индустрия дължи невероятния си бум на съчетаването на откритията на Николаус Ото и Готлиб Даймлер, понеже преди това суровият нефт не се е използвал почти за нищо. Освен това, пак от нея, разбрах, че сондата на Едуин Дрейк е родоначалник на съвременните устройства за усвояване на природния продукт.

Всичко това е доста встрани от историята, в която Филип Мърсър пак си има работа с Иван Кериков (след Мисия “Вулкан”) и руснакът пак не умира, оставяйки вратичката към поредното томче широко отворена, но пък информацията е доста интересно допълнение към и без това заплетената история. Силно препоръчвам…

Moscow 2042

Вчера приключих с четенето на доста интересния роман-утопия на Владимир Войнович, “Москва 2042”. Освен солидната доза политическа сатира, в центъра на книгата, както се оказва, е гениалното прозрение на един от главните герои. Според него, идеалният комунизъм може да бъде разрушен само след като преди това е бил създаден. Именно върху изграденият в бъдещето идеален комунизъм пада и сатирата в книгата – от потребностите на “комуняните” до разликите между Мосреп (Московската република) и всички останали има толкова налудничави хрумвания, че започнах да се чудя докъде се простират възможностите на човешкото въображение. Макар и дразнеща на моменти, книжката е a must read, определено.

Update:
Вероятно под влиянието на книгата, като елементи от бъдещето, или ако не друго – поне доста сюрреалистично, започнаха да ми изглеждат тези снимки на Автобусни спирки в Русия. Струва си да ги погледнете.

Drinking

Петъчните сбирвания в Младост стават все по-култови. Тоя път решихме съвсем underground да пийнем в “Адамс”-а, където винаги става мазало, и тоя път не се оказа изключение. Освен, че си пихме, поръчвахме си и музиката (Rammstein), на всичкото отгоре на излизане се сдобих и с култова книга 🙂 Другия път ще си взема още…

Сега имам “Овчарчето Калитко” от поредицата “10 книги на свободата”, на цена 2.10, издание на “Народна младеж” от 1984 г. Яко, а?

Graphite

За няма и час (сумарно) успях да сгъна с кориците книжлето “Язък за Боята! (графитите на Белград)”, което булката ми даде вчера. Още докато бях наполовината от книжката ми се прииска да си я купя, оказа се, обаче, че вече е изчерпана – изданието което държа в ръцете си е от 2001 г. и за съжаление досега не съм и подозирал за съществуването му…

Все пак няма начин да не спомена поне 3-те си любими графита:

1. Колумбе, да ти еба любопитството
2. Едипе, върни се! Всичко ти е простено. Мама
3. Австрия, това е Германия извън себе си

Eyes Of The Dark

Със закъснение от един ден приключих с четенето на книгата “Очите на мрака“. Супер доволен съм, както от факта че авторът Светослав Славчев е решил да използва български имена за героите в книгата си, така и от това че действието се развива в София, при това без да е указана година, което прави книгата актуална. Елемента на фантастика е доста умерено дозиран, и книгата има повече криминална атмосфера.

За пръв път от доста време чета фантастика, а като цяло това е и може би третата ми прочетена книга от български автор в тази посока, но бих я препоръчал на всеки фен с малко свободно време. Струва си.

Pandora’s Curse

Приключих с четенето на Pandora’s Curse, която Бубето ми даде в четвъртък.

Книжката се оказа много интересна, даже почти половината събота ми отиде в четене без да се усетя. На моменти ми напомняше за третата част на “Оперативен център” на Том Кланси, предполагам заради намесените неонацисти. Иначе и откъм описание, и като действие и обрати нещата са ОК, има само нещо леко дразнещо в маниера на писателя – едно-две доуточняващи изречения, разсипващи всичко градено до момента на появяването им в текста, но се преживяват…