И този път в историята има намесена много фактология, много измислица и много, ама много екшън. Всичко започва от катастрофата на цепелина “Хинденбург” през май 1937 и минава през древната история, позовавайки се къде на факти, къде на художествена измислица, за да намери решението си едва в наши дни. При това – много зрелищно…

Като специалист по Международни икономически отношения DuBrul винаги успява да свърже дотолкова добре политическата фактология с художествено украсената “реалност”, че в определени моменти всичко изглежда повече от истинско. За разлика от другите му книги, където събитията се случваха в две-три държави, този път действието е още по-мащабно и се развива на цели три континента, а най-големият лошко е едноок българин на име Поли Фейнс…

Спирам дотук, който се е почувствал заинтригуван няма да сбърка.

За различка от другите му романи, този е доста странен – няма я обичайната политическа интрига, т.е. има я, но не точно в сферата на политическите кръгове – завръзката е дело на паранормално явление. Странна също е и жестокостта на автора към женското съсловие, съпътстващо Мърсър – нито една не успя да оцелее в мазалото в края на книгата. Самият автор пише, че се чувства доста напрегнат за този роман и моли читателите си да споделят мнението си за нея, явно усещайки разликата спрямо другите си творби.

Моето мнение е, че книгата не е лоша, просто е леко различна от това, което съм свикнал да очаквам…

Този път наистина съм впечатлен.

Този път историята събира в едно действащи членове на МОСАД, малко от върхушката в Щатите, член на богата Италианска фамилия и забравена мина в Северна Еритрея – абсолютно достатъчно за да има зверска тръпка. Ако си падате по конспиративни теории – не пропускайте…

Макар да не е чак на нивото на любимеца ми Том Кланси, не мога да отрека че Джак Дю Брул пише доста увлекателно, а и част от информацията в книгите му има енциклопедична тежест. В тази книга, например, от раз се съгласих с твърдението че петролната индустрия дължи невероятния си бум на съчетаването на откритията на Николаус Ото и Готлиб Даймлер, понеже преди това суровият нефт не се е използвал почти за нищо. Освен това, пак от нея, разбрах, че сондата на Едуин Дрейк е родоначалник на съвременните устройства за усвояване на природния продукт.

Всичко това е доста встрани от историята, в която Филип Мърсър пак си има работа с Иван Кериков (след Мисия “Вулкан”) и руснакът пак не умира, оставяйки вратичката към поредното томче широко отворена, но пък информацията е доста интересно допълнение към и без това заплетената история. Силно препоръчвам…

Update:
Вероятно под влиянието на книгата, като елементи от бъдещето, или ако не друго – поне доста сюрреалистично, започнаха да ми изглеждат тези снимки на Автобусни спирки в Русия. Струва си да ги погледнете.

Сега имам “Овчарчето Калитко” от поредицата “10 книги на свободата”, на цена 2.10, издание на “Народна младеж” от 1984 г. Яко, а?

Все пак няма начин да не спомена поне 3-те си любими графита:

1. Колумбе, да ти еба любопитството
2. Едипе, върни се! Всичко ти е простено. Мама
3. Австрия, това е Германия извън себе си

За пръв път от доста време чета фантастика, а като цяло това е и може би третата ми прочетена книга от български автор в тази посока, но бих я препоръчал на всеки фен с малко свободно време. Струва си.

Книжката се оказа много интересна, даже почти половината събота ми отиде в четене без да се усетя. На моменти ми напомняше за третата част на “Оперативен център” на Том Кланси, предполагам заради намесените неонацисти. Иначе и откъм описание, и като действие и обрати нещата са ОК, има само нещо леко дразнещо в маниера на писателя – едно-две доуточняващи изречения, разсипващи всичко градено до момента на появяването им в текста, но се преживяват…