Странно как през миналата година дори не съм разбрал за плановете за филмирането на една от най-любимите ми книги – The Reader не Bernhard Schlink, но дори от трейлъра мога да кажа, че историята е пресъздадена убийствено добре. Не се сдържах да го дръпна и с кеф заявявам, че в момента в който филма е по кината съм на първа линия – филмирана, историята е още по-впечатляваща, в резултат на което, доста дълго време си събирах мислите. За последно подобно нещо ми се беше случило след като гледах Enemy At The Gates…

Не че двата филма имат нещо общо като сюжет, но влиянието и на The Reader е също толкова зверско, дори повече. Спомням си с каква насмешка мернах появата на Kate Winslet във филма и как, в края му, ролята й напълно изми ужаса от участието в сладникавия Titanic, с който неминуемо я свързвам.

Останалият актьорски състав е, поне за мен, неизвестен, от което филма само печели. Предубеждението е кофти работа и всеки, който е гледал филмирана книга, знае че неминуемо поне един от образите не е такъв какъвто е очаквал. Двойно по-голямо е разочарованието, когато разбереш, че някой от главните герои изглежда като Том Круз, примерно… Блях! Та участието на по-неизвестни имена спомага на преден план да остане страхотният сценарии, а добрата актьорска игра е просто бонус.

Горещо препоръчвам това заглавие на всеки с достатъчно време и мерак за един сериозен филм. Гарантирам, че няма да усетите двата часа. Ако Ви трябва още малко навиване – още преди премиерата си филмът вече има номинации за 5 Оскара. От това повече – не знам…

Нарочно изчаках 10-тина дни преди да блогна за този филм – не исках да пиша суперлативи във всяко изречение, но изглежда ще ми се наложи, защото дори сега, след като видях отново трейлъра, продължавам да съм с убеждението, че съм гледал нещо доста по-специално… The Curious Case Of Benjamin Button, със световна премиера по коледа, вероятно ще види промоция в България поне след месец, но колкото и да закъснее съм решил да се занеса до киносалона за поне още едно гледане.

Не съм фен нито на Brad Pit нито на Cate Blanchett, но никога не съм отричал актьорските качества на всеки един от тях. Играта им в този филм, обаче, е на светлинни години от всичко, което съм гледал от тях досега. Базиран на история от 20-те години на миналия век, филмът е мащабна продукция, простираща се на няколко континента. Филмиран е умишлено “състарен”, за да влиза точно в рамките, поставени от концепцията на Fitzgerald, като тук овациите определено са за режисьорската работа на David Fincher (същият, който направи и филмът Se7en).

Вярно, първият половин час от продукцията минава доста бавно, но пък в него именно е изчистен напълно всяки детайл от завръзката. След това идва и очарованието на филма – без да бъде прекалено ангажиращ, сценарият те приковава и оставащият час и половина минава на един дъх.

Аз лично, останах с усещането за филм, уникален поне колкото The Shawshank Redemption, имайки предвид, че последният е сред личните ми фаворити. Не изпускайте първата възможност да видите The Curious Case of Benjamin Button на големия екран, бас ловя, че разочарованите ще са малцинство.

21. Бях си набелязал този филм още пред март, когато в мрежата вече се намираха сериозно количество рекламни материали, свързани с премиерата му. И, предполагам, причината да се заинтригувам толкова се крие в думичките based on a true story.

Накратко – историята разказва за група студенти от MIT, които (заедно с техния преподавател по математика) намират математически начин да следят раздаванията при игра на Black Jack. Освен това измислят своя система от думи и знаци, осигуряващи им гарантиран успех. И понеже нещата никога не са розови – редицата печалби в казината на Лас Вегас, води до интересна развръзка…

Едно от любопитните неща, които прочетох относно филма е, че MIT не са разрешили да се снима на тяхна територия и филмът е сниман на в Бостънския университет. Иначе, няма как да не се радвам на абсолютно култовите роли на Kevin Spacey и Laurence Fishburne, както и на повече от добрия съпорт на доста по-неизвестните Jim Sturgess и Kate Bosworth.

Колкото до обстановката – лъскавите казина, шикозните хотели и шума на игрални чипове би трябвало да Ви придадат поне малко от онази тръпка, която докарва всеки комарджия до лудост.

Няма да намерите шедьоври в саундтрака на филма, но за сметка на това двата часа на екрана са пълни с отлично съдържание, което определено си заслужава, повярвайте ми.

Естествено, става въпрос за South Park, макар че досега не съм особено впечатлен от новият сезон. Някак си много bloody ми стои на фона на старите неща, а и подигравката с Britney Spears във втория епизод от сезона направо е прекрачила границата на добрият вкус.

Въпреки това, South Park си е South Park – обичайните простотии са си на мястото, сатирата е дори по-хаплива от преди, анимацията е на същото комично ниво, а героите не са мръднали и на йота от дебютния сезон.

По-важното е че, освен новият сезон, създателите Matt Stone и Trey Parker са обновили изцяло външния вид и съдържанието на сайта South Park Studios – така че вече можете да гледате онлайн абсолютно всеки епизод от абсолютно всеки сезон без текущия, а и сайта не изисква никаква регистрация.

Единственото неприятно в сайта са рекламите, включени в съдържанието, а вероятно заради щампата beta някои от функциите все още имат нужда от доизпипване, но като цяло идеята и реализацията от страна на екипа на Schematic заслужават адмирации.

Ето и думите на Matt Stone по въпроса:

Every South Park episode and billions of clips have been online for years on YouTube or BitTorrent (…) we’ve always loved the fact that more people in more places could see our little show. The new website just makes it easier for people to see and share South Park.

Eventually every episode and clip will be available everywhere in the world. There is a tangle of contracts that Comedy Central has with different cable companies and territories that are preventing us from that right now. But hopefully it won’t be long.

Basically, we just got really sick of having to download our own show illegally all the time. So we gave ourselves a legal alternative.

Да, ама предварително се бях уговорил за кино в събота, а по принцип гледам да си спазвам обещанията… в крайна сметка се оказах в кварталната “Арена”, спорейки относно избора на филм. И понеже така и не успяхме да стигнем до консенсус какво точно да гледаме – в крайна сметка посетихме два филма.

Като фен на Scarlett Johansson нямаше как да пропусна новият й филм The Nanny Diaries, преведен леко тъпо като “нАни”. Въпреки не особено високият рейтинг в IMDB, филмът в никакъв случай не може да бъде заклеймен като “посредствен”. Не зная дали заради моментно състояние, или заради факта, че нямах никакви очаквания, филмът определено ми хареса, и то доста! Без да те натроварва, историйката те кара да се замислиш след финала, а липсата на каквито и да е специални ефекти дава доста по-естествен поглед към нещата – точно моят тип филм. Супер изненадан съм и от сполучливото участие на Alicia Keys, а за ролята на Laura Linney нямам думи…

След едно кафе за почивка се намърдахме и за Beowulf – симпатична, изцяло 3D рисувана история, базирана на скандинавските митове за крал Хротгар, озвучено от доста популярни актьори, които са служели и за оформянето на чертите на 3D-моделите. Историята, макар и да издиша на моменти, е доста интересна, качеството на графиката е добро, но като цяло, поне у мен, филмът остави едно усещане за недовършеност. Основното, което ме подразни е нереалната физика в “по-обикновените” кадри – яздене на кон или човешко тичане, например. Не че съм чак кой знае колко придирчив, но филмът можеше само да спечели ако беше поседял още малко в студиото за продукция.

Въпреки това, и двата филма са приятни и ако се чудите какво да правите можете да им метнете по едно око…

Не зная колко от вас си падат по приказни историйки, но аз определено не съм от този тип хора. Да, кефя се на рисуваните неща на Pixar, но инфантилността на подобен род филми като цяло ми идва в повече. И все пак, всяко правило си има изключения, а едно от тях ме накара да захвърля предубежденията си и да се насладя напълно на един приказно чудат свят.

Първото нещо, което успя да ме впечатли още в самото начало на Stardust е умерената доза хумор, бликаща от всяка ситация във филма. Второто и третото фигурират в рекламния плакат под имената Michelle Pfeiffer и Robert De Niro. И ако това не е достатъчно – историята е достатъчно интересна и без онзи обичаен леко fantasy привкус (еднорози, вещици, крале и т.н.), който имат приказките, но от комбинацията с него филмът само е спечелил.

Тривиална история за несподелена любов е само предтекст за завръзката. И понеже праволинейното действие явно е отживелица, намесването на още две паралелни истории е основна причина филмът да бъде толкова богат откъм ситуации. Необичайна е както ролята на De Niro (мекушав капитан на пиратски кораб, който си изкарва прехраната с лов на мълнии), така и на Michell Pfeiffer (най-точното определение за нейната героиня е “дърта вещица” ), а като капак на всичко умерените специални ефекти и по детски “уголемената” визия спомагат да възприемете всичко под формата на забавна шега…

Ако се чудите какво да изберете от офертите на кинозалите – Stardust е много добра опция, но задължително го гледайте на голям екран, в противен случай рискувате да загубите част от магията.

Явно на Anthony Hopkins му е писано да прави от всека една роля шедьовър. Странното е, че го прави толкова убедително, че на моменти изобщо не съм сигурен къде свършва актьорската му игра, и имам чувството, че самият той е тотално изперкал. Аз самият отдавна съм се убедил, че възможностите му се простират дотам, че е в състояние да запълни и сам цялото действие, затова изборът на акомпаниращите му актьори почти никога не е случаен. Ryan Gosling може и да изглежда като хванат от улицата, но филмовата му биография е повече от прилична. Макар и в роля, нахаканото поведение и самодоволната усмивка сякаш имат покритие – младежът си се справя повече от добре в ролята си на преуспяващ адвокат с отлична репутация.

И понеже действието е достатъчно мащабно, на фона на цялата история са вписани и няколко допълнителни щрихи благодарение на Rosamund Pike и David Strathairn. Без почти никакви ефекти и с помощта на отлично музикално оформление сценарият успя дотолкова да ме ангажира, че изобщо не усетих как в един момент нещата се завъртяха на по-бързи обороти и взеха необичаен обрат…

Всъщност, наистина, ако имате два часа, обичате киното и искате да се наладите на великолепен филм – не се колебайте и минутка. Представа за атмосферата и фабулата във филма можете да добиете от трейлъра в началото на поста.

Ако сте гледали 6-те серии от първия сезон на сериала The IT Crowd няма как да не се зарадвате на факта, че вторият сезон започна на 24 август с убийствена серия, озаглавена The Work Outing.

Вземайки на подбив обслужващият ИТ персонал в мнима Лондонска компания, сериалът поставя тримата си герои в купища абсурдно безумни ситуации, гарантиращи сериозна порция смях. И актьорският състав и методиката на изработване на сериите са същите, както и в първият сезон – преди заснемането си, всяка серия бива представена пред публика. По този начин реакциите на аудиторията определят коя от ситуациите да бъде дооправена, но като цяло сценарият винаги е достатъчно интересен, а за традициите в английските комедийни сериали няма смисъл да говорим – просто вижте коя да е от сериите…

Току-що разбрах, че NBC са се наели да адаптират The IT Crowd към американската публика, което съответно означава, че ще имаме и американска версия, базирана на оригиналните серийки – добра новина, при условие, че сериалът успее да набере по-голяма популярност зад окена.

От трите епизода, посветени на Джейсън Борн, The Bourne Ultimatum като че ли е най-добрият. Третата серия грабва палмата заради по-точното съответствие между сценария и оригиналната книга на Robert Ludlum, убийствената режисура и не на последно място – заради играта на Matt Damon.

И досега не мога да установя кое повече ме радва – по-малкото ефекти, или прекрасно режисираните гонки, но със сигурност цялостната атмосфера на филма е много по-близка до реалността. На всичкото отгоре – този път историята грабва още от началото и държи здраво да самия край.

Не мога да не отбележа и страхотната роля на Julia Stiles. Мацката си е точно на мястото, убеждавайки ни защо не е било необходимо да търсят услугите на поредния холивудски секс-символ за да направят поддържащата роля по-интересна. За гадовете няма какво да говорим – поне за мен Холивуд винаги е имал добър вкус в подбора на актьори за ролите на лошковците.

Всъщност, може би съм толкова впечатлен, защото си падам по точно този тип екшъни, съдържащи солидна доза конспирация, а и след не особено убедителния Die Hard 4 бях смъкнал доста критериите. The Bourne Ultimatum, обаче е сред филмите, които мога да препоръчам с чиста съвест на всеки…

Едно от нещата с които ще го запомня е начинът на монтаж – през цялото време имах чувството, че режисьора е нарязал лентата на парчета и после е сглобил филма произволно. Другото много запомнящо се е играта на Sean Pen, който по принцип не ми е от любимците, но роли като тази го реабилитират. Не знам дали факта, че филма през цялото време ви кара да мислите и да пренареждате историята в главата си, или начина на снимане и монтаж на сцените са причина да остана меко казано впечатлен, но го слагам в списъка с фаворитките без да се замисля.

Освен това 11-тия сезон на South Park роди две удивитени кретении – Cartman Sucks (буквално!) и Lice Capades. Ако сте фенове – не изпускайте! И двете серийки къртят асфалт, пълнят фуги и минават с латекс…

Не съм предубеден към хората с различен цвят на кожата, но в България все още можеш да наречеш някого “сажда” или “брикет” без да ти пука особено – нещо, което смятам по-скоро за плюс. В крайна сметка всеки трябва да има правото и свободата да казва това, което мисли, а и като че ли е по-добре да се разминеш с някакъв подобен епитет, отколкото да принуждаваш хората около теб да лицемерничат от благоприличие, ама нещо много на размисъл се хвърлих, май…

Преплитайки сериозното и смешното, до последните 10 минути останах без дъх от смях, но накрая ми се смръзна усмивката от бая сериозния и неочакван финал, което пък е още по-голяма предпоставка филмът да ми хареса.

Може би фактът, че във филма има страшно много източна философия, е причината да не мога да вдяна какво точно се опитаха да ми покажат през цялото време на екрана в “Арена”. Ако филмът беше свършил в момента в който даваха как пича върви през времето, щях да съм доволен и дори, може би, щях да го харесам. Факт е обаче, че следващите 20-тина минутки си бяха подигравка с всички в залата.

Ако трябва да му дам оценка – максимум тройка и то ‘щото в момента съм в страхотно настроение.