2015 in music

This is going to be the first music-related post that I am writing in English. I have a habbit to list the 10 (or more) albums that gathered my attention the most throughout the year that passed. Here they are, ordered by no particular reason (I could have ordered them differently if that post was written in another time of the day):

10
Purple
Baroness
09
Psychic Warfare
Clutch
08
Sol Invictus
Faith No More
07
The Book of Souls
Iron Maiden
06
Love, Fear and the Time Machine
Riverside
05
Polaris
Tesseract
04
Drones
Muse
03
Hand. Cannot. Erase.
Steven Wilson
02
The Shape of Colour
Intervals
01
Odyssey: The Destroyer of Worlds
Voices From The Fuselage

2014 in Music

2014 се оказа доста силна година – сред мейнстрийма нямаше нищо ново, но underground-a е пълен с интересни находки като Intervals, Monuments и Animals As Leaders. Особено внимание заслужават албумите на Coldplay и Royal Blood – Първият, защото става за всякакви ситуации, а вторият – защото е записан от група, състояща се само от барабанист и басист. Има и неща от чиста проба уважение (AC/DC, Pink Floyd, Slash), както и доста неща останали извън 20-ката (Machine Head, Machinae Supremacy), които спокойно могат да ги заместят, така че не мога да съм категоричен че ако бях писал поста по друго време нямаше да изглежда по-различно.

В крайна сметка – ето 20 албума, които можете да си завъртите и да прецените за себе си стават ли, или не.

2014 се оказа доста силна година – сред мейнстрийма нямаше нищо ново, но underground-a е пълен с интересни находки като Intervals, Monuments и Animals As Leaders. Особено внимание заслужават албумите на Coldplay и Royal Blood – Първият, защото става за всякакви ситуации, а вторият – защото е записан от група, състояща се само от барабанист и басист. Има и неща от чиста проба уважение (AC/DC, Pink Floyd, Slash), както и доста неща останали извън 20-ката (Machine Head, Machinae Supremacy), които спокойно могат да ги заместят, така че не мога да съм категоричен че ако бях писал поста по друго време нямаше да изглежда по-различно.

В крайна сметка – ето 20 албума, които можете да си завъртите и да прецените за себе си стават ли, или не.

20
World Of Fire
Slash
19
Vices. Virtues. Visions.
Raunchy
18
Catacombs Of The Black Vatican
Black Label Society
17
V
Voyager
16
California Breed
California Breed
15
Ruining Lives
Prong
14
The Endless River
Pink Floyd
13
Rock Or Burst
AC/DC
12
Second Nature
Flying Colors
11
Hymns For The Broken
Evergrey
10
Distant Satellites
Anathema
09
Clear
Periphery
08
Royal Blood
Royal Blood
07
Sonic Highways
Foo Fighters
06
Synaesthesia
Synaesthesia
05
Ghost Stories
Coldplay
04
The Amanuensis
Monuments
03
Pale Communion
Opeth
02
A Voice Within
Intervals
01
The Joy Of Motion
Animals As Leaders

2013 in music

Малко странен ми се вижда фактът, че оценявам изкуство, затова предпочитам да гледам на „класацията“ като на списък с 20-те неща които ми направиха най-силно впечатление през годината и подредбата им отразява по-скоро моментното ми отношение спрямо тях.

Малко странен ми се вижда фактът, че оценявам изкуство, затова предпочитам да гледам на „класацията“ като на списък с 20-те неща които ми направиха най-силно впечатление през годината и подредбата им отразява по-скоро моментното ми отношение спрямо тях.

20
The Living Infinite
Soilwork
19
Brief Nocturnes and Dreamless Sleep
Spock’s Beard
18
Like Clockwork
Queens Of The Stone Age
17
Random Access Memories
Daft Punk
16
The Devil Put Dinosaurs In Here
Alice In Chains
15
Eternal Movement
Tides From Nebula
14
House of Gold & Bones Part 2
Stone Sour
13
The Theory Of Everything
Ayreon
12
Earth Rocker
Clutch
11
Unstoppable Momentum
Joe Satriani
10
Culture Clash
The Aristocrats
09
Dream Theater
Dream Theater
08
Desolation Rose
The Flower Kings
07
Sempiternal
Bring Me The Horizon
06
Shrine Of New Generation Slaves
Riverside
05
Darkness In Different Light
Fates Warning
04
The Raven That Refused to Sing
Steven Wilson
03
Hail To The King
Avenged Sevenfold
02
Fortress
Alter Bridge
01
Altered State
Tesseract

2012 in music

С леко закъснение – ето я и 2012 така, както я чух

С леко закъснение – ето я и 2012 така, както я чух

10
Story Of Light
Steve Vai
09
Weather Systems
Anathema
08
Fire Make Thunder
OSI
07
I Am Anonymous
Headspace
06
Flying Colors
Flying Colors
05
Silverthorn
Kamelot
04
House of Gold & Bones Part 1
Stone Sour
03
The 2nd Law
Muse
02
Storm Corrosion
Storm Corrosion
01
Periphery II: This Time It’s Personal
Periphery

2011 in music

Този път заглавията са 30 и, както винаги, няма празно. Годината беше пълна с хубава музика, прекрасни концерти и списъкът можеше да удари 50 без никакви проблеми 🙂

Този път заглавията са 30 и, както винаги, няма празно. Годината беше пълна с хубава музика, прекрасни концерти и списъкът можеше да удари 50 без никакви проблеми 🙂

30
Testimony 2
Neal Morse
29
Sympathetic Resonance
Arch/Matheos
28
Rockaholic
Warrant
27
Dualism
Textures
26
Eclipse
Journey
25
Velociraptor
Kasabian
24
How I Go
Kenny Wayne Shepherd
23
The Haunting
Within Temptation
22
Evanescence
Evanescence
21
Visions
Haken
20
Impressions
Lunatic Soul
19
Unto The Locust
Machine Head
18
The Road
Mike And The Mechanics
17
Iconoclast
Symphony X
16
The Path Of Totality
Korn
15
Earthshine
Tides From Nebula
14
Bilateral
Leprous
13
Road Salt Two
Pain Of Salvation
12
Sound Of A Playground Fading
In Flames
11
Communication Lost
Wolverine
10
Grace For Drowning
Steven Wilson
09
Anything But Time
Matt Schofield
08
III
Chickenfoot
07
Oceania
Derek Sherinian
06
A Dramatic Turn Of Events
Dream Theater
05
This Mortal Coil
Redemption
04
Worship Music
Anthrax
03
Heritage
Opeth
02
2
Black Country Communion
01
Dust Bowl
Joe Bonamassa

2010 in music

Обикновено около коледа пускам нещо като лична класация съдържаща 10-те ми любими албума, появили се през годината, и, за пореден път, няма да наруша традицията си – напук на клишетата 🙂

Разликата, обаче, е, че албумите тази година са 20! Не ми се струва честно да оставя някои албуми извън 10-ката, без дори да спомена за тях, особено след като през последната година нямах много време да блогвам.

Та – за ваше (не)удоволствие – списъкът започва от 20

Обикновено около коледа пускам нещо като лична класация съдържаща 10-те ми любими албума, появили се през годината, и, за пореден път, няма да наруша традицията си – напук на клишетата 🙂

Разликата, обаче, е, че албумите тази година са 20! Не ми се струва честно да оставя някои албуми извън 10-ката, без дори да спомена за тях, особено след като през последната година нямах много време да блогвам.

Та – за ваше (не)удоволствие – списъкът започва от 20:

20
Road Salt One
Pain Of Salvation
19
Audio Secrecy
Stone Sour
18
Festival
Jon Oliva’s Pain
17
A View From The End Of The World
Machinae Supremacy
16
The Showdown
Allen/Lande
15
We’re Here Beacuse We’re Here
Anathema
14
Fever
Bullet For My Valentine
13
X
Spocks Beard
12
Dead New World
Ill Nino
11
The Obsidian Conspiracy
Nevermore
10
Poetry For The Poisoned
Kamelot
09
Sitha Ahra
Therion
08
Avalon
Sully Erna
07
Lunatic Soul II
Lunatic Soul
06
Static Impulse
James LaBrie
05
7 Sinners
Helloween
04
Plastic Pig Society
Bastardolomey
03
Victims Of The Modern Age
Star One
02
Strings To A Web
Rage
01
Nightmare
Avenged Sevenfold

Musical Deductions

Не съм писал в блога от векове – последният ми пост е от месец февруари (тази година, все пак). За толкова време нормалните хора се женят, няма майтап 🙂

Разполагайки с достатъчно свободно време в августовските “работни” дни сядам да разцъквам нета и си пускам музичка за фон (DeadSoul Tribe – A Murder Of Crows), и по едно време си викам “Абе к’во стана с тоя пич, вокалиста на DeadSoul Tribe?”.

Не съм писал в блога от векове – последният ми пост е от месец февруари (тази година, все пак). За толкова време нормалните хора се женят, няма майтап 🙂

Разполагайки с достатъчно свободно време в августовските “работни” дни сядам да разцъквам нета и си пускам музичка за фон (DeadSoul Tribe – A Murder Of Crows), и по едно време си викам “Абе к’во стана с тоя пич, вокалиста на DeadSoul Tribe?”.

Той беше обявил началото на някаква нова група, същевременно давайки ясно да се разбере, че повече DST няма да има. Намирам името на новата му банда – The Shadow Theory, после виждам, че за една година пичовете са били по-непродуктивни и от мен (myspace страницата им е на същото ниво като миналата година по това време), а освен това разбирам, че и те са налазили facebook. Там нещата са малко по-различни – има цели ДВЕ!!! интервюта – едното с моя човек, другото с гърчето в бандата.

Няма да преразказвам интервюто – основните неща са “Да, DeadSoul Tribe са по-скоро мъртви, и не, няма да има reunion на Psychotic Waltz”. Айде, за Psychotic не жаля много, преболял съм ги, но DeadSoul си ме кефеха, мамка му! Та във въпросното интервю питат пича да каже кои са му влиянията от последните 10 години. Отговорът е доста пространен – от Seal до темата на поста ми – Isis. За въпросните пичове Isis не знам тотално нищо, сигурно съм голямо балъче, ама естествено веднага проверих какво мога да намеря в YouTube, а в момента, след като резултата ме изкефи максимално, съм заредил една плейлиста с всичко което успях да намеря от тях в Grooveshark.

Кратката диагноза е: ако се кефите не DeadSoul Tribe – дайте едно ушенце на Isis, вокално нещата не са много близо (Devon Graves е недосегаем), музичката е леко по-полирана, но поне има много общи идеи. За мен е интересно да открия част от влиянията, определили музикалното поведение на хора, на които се възхищавам.

Gardens Of The Sinner

След като доста време се чудих с колко по-малко суперлативи ще успея да напиша каквото и да било за концерта на Gamma Ray миналата неделя (21.02.2010), в крайна сметка се реших да сложа едно видео с началото на сета, което казва повече от всичко на което съм способен.

Enjoy!

След като доста време се чудих с колко по-малко суперлативи ще успея да напиша каквото и да било за концерта на Gamma Ray миналата неделя (21.02.2010), в крайна сметка се реших да сложа едно видео с началото на сета, което казва повече от всичко на което съм способен.

Enjoy!

SETLIST
01. Welcome (Intro)
02. Gardens of the Sinner
03. New World Order
04. Empathy
05. Deadlands
06. Fight
07. Mother Angel
08. No Need to Cry
09. The Saviour / Abyss of the Void
10. Drum Solo
11. Armageddon
12. To the Metal
13. Rebellion in Dreamland
14. Man on a Mission
Encore 1:
15. I Want Out
16. Ride the Sky
Encore 2:
17. Send Me a Sign

2009 in Music

Endgame cover
03
Anno Domini High Definition
Riverside
02
Snowfall on Judgment Day
Redemption
01
Endgame
Megadeth
Endgame cover
10
American Soldier
Queensryche
09
Frequency
IQ
08
Ki
Devin Townsend Project
07
The Incident
Porcupine Tree
06
Digital Ghosts
Shadow Gallery
05
Liebe ist für alle da
Rammstein
04
Guilt Machine
Guilt Machine
03
Anno Domini High Definition
Riverside
02
Snowfall on Judgment Day
Redemption
01
Endgame
Megadeth

Streets Of Fire

“Супергрупите”, по правило, живеят доста кратко. Тази мисъл ми се беше загнездила в главата, още когато слушах едноименния дебют на нещото наречено Place Vendome през 2005-та. Трудно ми е да нарека група сбирката от музиканти, записали втория си албум без да са композирали дори нота от него. Освен това, всеки един от тази формация има собствена група, или поне солов проект. Да, вярно че трима от петимата замесени са в Pink Cream 69, но дори това не ми даваше много надежда, че тогавашният дебют ще има наследник някога. Добрата новина е, че Streets Of Fire, вторият им албум, е тук, макар и след цели 4 години…

Place Vendome - Streets of Fire (cover)

“Супергрупите”, по правило, живеят доста кратко. Тази мисъл ми се беше загнездила в главата, още когато слушах едноименния дебют на нещото наречено Place Vendome през 2005-та. Трудно ми е да нарека група сбирката от музиканти, записали втория си албум без да са композирали дори нота от него. Освен това, всеки един от тази формация има собствена група, или поне солов проект. Да, вярно че трима от петимата замесени са в Pink Cream 69, но дори това не ми даваше много надежда, че тогавашният дебют ще има наследник някога. Добрата новина е, че Streets Of Fire, вторият им албум, е тук, макар и след цели 4 години…

Не знам каква е причината – дали добрите продажби на дебюта, или настояване от страна на лейбъла Frontiers – но не ме и интересува особено. Когато в проекта е замесен един от най-големите гласове в метъл-сцената такива въпроси остават на заден план. Учудвам се дори, че досега не съм споменал името му, но предполагам всички запознати вече го знаят – бившият фронтмен на Helloween освен, че е записал цели 12 трака е успял да се измъкне от студиото си и дори да се снима във видеоклип в промоция на албума. Който и да е менажера, на когото е хрумнала тази идея, получава искрените ми адмирации – Michael Kiske не се беше появявал в официално видео цели 13 години. Приза master ще отиде при този, който успее да го качи на сцената…

Да, стилово и първият и този албум на Place Vendome са чист Adult Oriented Rock, но това дори не е кусур. Високите тонове от Keeper Of The Seven Keys са си тук, а в комплект с тях идват и тонове зряло вокално майсторство. На моменти се усеща дори малко Toto (I’d Die For You). И друг път съм казвал – когато коментирам този вокалист съм толкова пристрастен, че няма накъде повече, затова преценката доколко албума си струва оставям на всеки, решил да го завърти.

Единственото, което ще направя, е да постна въпросното видео и да споделя любимите си песни. Само ще вметна, че е някак иронично, след като Helloween, преди години, отмъкнаха точно вокалиста на Pink Cream 69, сега пък бившите му колеги да си имат работа с неговия предшественик…

Top 3 в албума:
3. Believer
2. Streets Of Fire
1. Dancer