To Smoke or not to?

Напоследък е супер модерно от всички медии да се тръбят всякакви апокалиптични сценарии свързани с все по-рестриктивните за пушещата част от населението реформи. За да ми схванете мисълта по-ясно ще поясня – пушач съм от 10-15 години, средното количество цигари, които съм изпушвал дневно никога не е минавало повече от 10, а за последната година имам около три пъти и половина пъти повече дни като непушач от тези в които съм палил цигара. Накратко: познавам аргументите и на двете страни.

Напоследък е супер модерно от всички медии да се тръбят всякакви апокалиптични сценарии свързани с все по-рестриктивните за пушещата част от населението реформи. За да ми схванете мисълта по-ясно ще поясня – пушач съм от 10-15 години, средното количество цигари, които съм изпушвал дневно никога не е минавало повече от 10, а за последната година имам около три пъти и половина пъти повече дни като непушач от тези в които съм палил цигара. Накратко: познавам аргументите и на двете страни.

Да, пушачите са прави – никой не може да им налага забрани, че и глоби при положение, че не е финансирал нито отказването на цигарите, нито ще ги компенсира по някакъв друг начин, а допреди само 5 години дебат за/против тютюнопушенето на обществени места звучеше като “абе чешем си езиците тука”. Непушачите също са прави – искат хората да дишат въздух, а не миризливите кълба дим на човека от съседната маса. Преди 5 години дори не можех да си представя, че ще се водят дискусии по въпроса. Преди 5 години щях да кажа “да го д**ате” на непушачите, или на пушачите, в зависимост от гледната си точка.

Още не мога да разбера как тоя точно въпрос дойде на дневен ред и регулярно се мъдри на челно място в медиите, заемайки място и смъквайки вниманието ни от поредния проблем с някоя от магистралите, поредната отложена реформа, поредното неплащане на държавата към доставчиците, поредните доклади от ЕС, поредната акция на “родната полиция” или поредното интервю на бате Бойко, в което не се казва нищо конкретно.

Единственото с което мога да опрадая интереса към пушачите е, че “тия дават по 4 лева на ден за цигари, ‘що да не ги дават за бюджета?”. Лошото е, че когато нищо не си дал, няма какво да искаш. Не можеш да искаш високи такси, а инфраструктурата и услугите ти да са по-зле от тези на държави с пъти по-слаба икономика. Не можеш да искаш данъци от бизнеса и едновременно с това да го шамариш. Никой не прави така.

Нали се сещате – “цялата Мара втасала…”?

Slaves and Masters

Става дума за българските майстори. По-точно за “майсторите”, работещи в условията на криза, уж.

Началото е не чак толкова отдавна – преди няколко месеца, дни след като, щастливо женен, се озовах в новият си, тогава все още необзаведен апартамент. След обиколка по магазините за мебели, наред с другите неща, се спряхме на спалня + нощни шкафчета и модул от холна гарнитура от магазина на Labirint. Моделите не са от значение, с уговорката, че поръчката за модулите на холната гарнитура беше по потребителски размер. За спалнята, понеже е с механизъм за повдигане, се спряхме и на матрак от същия магазин. Хората бяха така добри да уважат молбата ни за смяна на цветовете на всичко горепосочено, оценявам го.

Месец по-късно получихме и мебелите и оттам тръгна всичко…

Става дума за българските майстори. По-точно за “майсторите”, работещи в условията на криза, уж.

Началото е не чак толкова отдавна – преди няколко месеца, дни след като, щастливо женен, се озовах в новият си, тогава все още необзаведен апартамент. След обиколка по магазините за мебели, наред с другите неща, се спряхме на спалня + нощни шкафчета и модул от холна гарнитура от магазина на Labirint. Моделите не са от значение, с уговорката, че поръчката за модулите на холната гарнитура беше по потребителски размер. За спалнята, понеже е с механизъм за повдигане, се спряхме и на матрак от същия магазин. Хората бяха така добри да уважат молбата ни за смяна на цветовете на всичко горепосочено, оценявам го.

Месец по-късно получихме и мебелите и оттам тръгна всичко…

Спалнята дойде с цели 8 (осем!!!!) шведски сглобки по-малко – дупките за тях си седяха, но слобките ги нямаше. За да не се разкарвам до Labirint, където трябваше да обяснявам на лелките какви са ми грижите и да чакам, евентуално, да ми докарат още сглобки, минах през Mr. Bricolage на следващия ден и си купих 20-тина. Имах да сглобявам още неща, хубаво беше да съм запасен. Освен това си взех и от дървените тапички-държачи, ‘щото, по преценка на око, наличните също нямаше да ми стигнат. Оказа се, че не съм се лъгал. Купих си и винтове за захващането на матрака към модула за повдигане, понеже производителя беше преценил, че нямам нужда от такива.

Айде, това че матрака нямаше дупки за захващане към повдигачите го преживях.

Нощните шкафчета също не бяха кой знае какъв проблем – при тях основното беше, че дупките за дървените тапички в долната част на вертикалните плоскости бяха по-малки и се наложи да си ги разпробивам на ръка до подходящия размер. За мой късмет, шведските сглобки този път бяха точен брой и сглобяването на шкафчетата отне 40-тина минутки (с немските тапички, българските не стигнаха).

Холната гарнитура с потебителски размери, обаче, не беше толкоз лесна. По-точно, чекмеджетата се оказаха отрязани по оригиналния размер на модулите и не пасваха в моите мебели – бяха с по 5 см по-широки и не влизаха в гнездата си. Върнах ги, изчаках около 20-тина дни и получих нови – вече с точния размер, но по-плитки със сантиметър и половина. Все още в TODO-то ми е да преместя водачите за чекмеджетата със 1.5 см нагоре от маркираните от майсторите дупки, като за целта трябва да разглобя целите модули.

Върхът на сладоледа е проблемът ми с пощенската кутия – трябваше да й сменя табелката. Свалих старата за мостра и след 5-6 ателиета попаднах на “моя човек” – единственият който прави бели, пластмасови табелки. Дадох му старата табелка, пича я очерта на някакво листче, записа си какво трябва да пише на табелката и ми вика “Ела след 2 дена”. Питах го дали да му оставя старата табелка за мостра, той ми вика “Ми аз нали я видях”… ОК, взех си табелката и след два дена получавам една по-голяма от оригиналната, освен това с около 2 пъти по-големи букви. Естествено, занесох му я за поправка, като този път му дадох и старата за справка. Днес отивам да си я взема и получавам… МЕТАЛНА табелка, с по-малък шрифт и неточен размер….

Та за “майсторите”… Пичове, не знам к’во ревете че нямате поръчки – при оставянето на чекмеждетата в Labirint видях хале, пълно с бракувана/дефектна продукция. Оня чичка с табелките ще си има две мостри с моята фамилия, да ги показва на клиентите колко са яки. К’во искате? Кризата ви е бонус на вас, единствената ви оправия в фалитът.

Само да вметна – немските слобки се продаваха с по две тапички в бяло и черно, българските от комплекта със спалнята – йок, ама пък дървените тапички-държачи родно производство са с варираща дебелина – немеца да го дУши…

P.S. За поста търсех снимка в Google с ключова дума “майстор” и не намерих нищо подходящо

iPad, of course

iPad, showing The New York Times

От много време насам Apple не са само производителя на Macintosh, като през последната декада развитието на фирмата е най-осезаемо. Apple дължи това не толкова на desktop системите си, колкото на мобилните си устройства. Първи пазара успя да пробие iPod, после дойде iPhone, след това невероятно атрактивния MacBook Air, а от вчера компания им прави и новият играч – iPad.

И докато предишните продукти имаха ясно изразена целева потребителска аудитория, новият им “таблетен-iPhone” е колкото със задачата да привлече повече потребители на страната на Apple, толкова и с идеята да създаде нова категория устройства, избутвайки Netbook-устройствата от пазара.

iPad, showing The New York Times

От много време насам Apple не са само производителя на Macintosh, като през последната декада развитието на фирмата е най-осезаемо. Apple дължи това не толкова на desktop системите си, колкото на мобилните си устройства. Първи пазара успя да пробие iPod, после дойде iPhone, след това невероятно атрактивния MacBook Air, а от вчера компания им прави и новият играч – iPad.

И докато предишните продукти имаха ясно изразена целева потребителска аудитория, новият им “таблетен-iPhone” е колкото със задачата да привлече повече потребители на страната на Apple, толкова и с идеята да създаде нова категория устройства, избутвайки Netbook-устройствата от пазара.

Предпоставки за успех има, и то не малко. Изключвайки грозноватата рамка около екрана, iPad има всичко за да привлече купувачи с вида си. За ползваемостта му имам една основна забележка – няма multitasking. На липсата му, обаче, може да се гледа и от друга страна – средностатистическия потребител вероятно няма нужда от него. Докато iPod има оценка на сложността на ползване от 6 точки, а iPhone – 8, новият iPad има 10 и multitasking-a може да вдигне оценката към по-висока, което значи, че разпространението му сред потребителите ще е по-трудно.

iPad, browsing photos and showing video

От друга страна, липсата на многозадачен режим може да идва и като ограничение от операционната система – iPad използва iPhone OS, а не Mac OS X както лично аз очаквах. Причината, вероятно, е в огромното количество приложения за iPhone в AppStore, налични още сега за потребителите на iPad.

Прави впечатление пазарния дял на Apple на пазара за мобилни телефони в момента. Компанията е пред Nokia и Samsung с над 75 милиона продадени iPhone устройства. Освен това Apple разширява бизнеса си с навлизане в областта на търговията с електронни книги. Всъщност, нещо не особено странно за тях. При всеки нов продукт от нова категория, фирмата представяше и по един Store – iTunes Store при появата на iPod, AppStore при появата на iPhone, и новият iBook Store, предназначен за потребителите на iPad. И това не е всичко – подготовката за представянето на продукта е включвала и сключване на договор с 5 от най-големите разпространители на книги в САЩ, намаляване на ценовата политика за мобилен интернет за предложенията на iPad 3G в мрежата на IT&T, както и изключитено евтини приложения ($9.99) за всяко от приложенията в пакета Works за iPad.

iPad, browsing email messages

Най-евтиния вариант на устройството е с цена от $499, което смазва конкуренцията. Имам предвид и Netbook устройствата, и етци на електронни книги от рода на Amazon Kindle. За най-скъпият вариант ще трябва да се бръкнете с $829. Въпреки някой дребни пропуски, на тези цени успехът е гарантиран.

Google Chrome Frame

Не съм блогвал от повече от 3 месеца и се чудех – каква ли ще е причината да блогна пак? Е, оказа се, доста любопитна.

Не съм блогвал от повече от 3 месеца и се чудех – каква ли ще е причината да блогна пак? Е, оказа се, доста любопитна.

Знаете, няма web developer (извън офисите на Microsoft), който да споменава името Internet Explorer без солидна доза ирония, много сарказъм или чиста проба агресия. Постът ми не е с цел да плюя на воля по IE, правил съм го толкова пъти, че вече ми е писнало. Постът е, за да помоля всички, които по една или друга причина го ползват да обърнат внимание на следната страничка: http://code.google.com/chrome/chromeframe/.

Там, вдясно, под лентата Google Chrome Frame ще намерите едно бутонче – Get Google Chrome Frame. Щракнете го, приемете лицензното споразумение и инсталирайте полученото EXE.

Офертата важи за всички версии на IE след 6 включително, така че дори да имате фирмено XP със забрана за инсталиране на по-високи версии пак сте на далавера. От цялата работа келепира Ви е, че няма да гледате орязани сайтове без изобщо да подозирате за това. Вярно алтернативата “да сменим Microsoft за Google” е като “кон за кокошка”, ама в случая подобен ход по-скоро ще ви е от полза.

Developer-ите пък могат да обърнат внимание на тази страничка за напътствия как да вградят изискване за Chrome Frame в сайта си: http://code.google.com/chrome/chromeframe/developers_guide.html

Аз лично Google Chrome така и не го залюбих, в момента не се опитвам и да пропагандирам в полза на Google, не разбирам и целия шум около това колко са велики, обаче в тоя случай май печелят симпатиите ми. Колкото повече хора се светнат на офертата с Chrome Frame-a толкова по-добре за целия интернет.

Не казвам, че Chrome Frame е перфектното решение, казвам, че е по-малкото зло в сравнение с IE.

Mail Goggles? WTF???

В пощенската услуга Google Mail се появи нова функция – Mail Goggles, съобщава PCworld.bg

Нейната задача е да не ви позволи да изпратите писмо, ако случайно сте в неадекватно състояние, например под въздействието на алкохолa.

Функцията е активна по подразбиране от 10 часа вечерта до 4 часа сутринта в петък и събота, когато е най-вероятно да има хора, които да искат да изпратят електронни писма в прекалено весело настроение.

След натискане на бутон „Изпращане”, на потребителя ще бъдат зададени 5 прости аритметични задачи (сложността им може да бъде регулирана), които трябва да бъдат решени за ограничено време.

‘Бахти якото, а? Какво ли пуши геният, измислил тази толкова полезна иновация? И как точно аритметиката е попаднала сред кандидатите за тази мега-атрактивна drunk-user-prevention система? А ако беше геометрия нямаше ли да е по-лесно? Примерно: нарисувайте две прилично успоредни линии без обща допирателна…

В пощенската услуга Google Mail се появи нова функция – Mail Goggles, съобщава PCworld.bg

Нейната задача е да не ви позволи да изпратите писмо, ако случайно сте в неадекватно състояние, например под въздействието на алкохолa.

Функцията е активна по подразбиране от 10 часа вечерта до 4 часа сутринта в петък и събота, когато е най-вероятно да има хора, които да искат да изпратят електронни писма в прекалено весело настроение.

След натискане на бутон „Изпращане”, на потребителя ще бъдат зададени 5 прости аритметични задачи (сложността им може да бъде регулирана), които трябва да бъдат решени за ограничено време.

‘Бахти якото, а? Какво ли пуши геният, измислил тази толкова полезна иновация? И как точно аритметиката е попаднала сред кандидатите за тази мега-атрактивна drunk-user-prevention система? А ако беше геометрия нямаше ли да е по-лесно? Примерно: нарисувайте две прилично успоредни линии без обща допирателна…

Не знам дали само на мен ми е смешно начинанието на Google – звучи ми сякаш досега не е имало петък да се накова зверски и да не ми се прииска да драсна някой друг мейл, ей така, за спорта. Вероятно съществуват хора за които уикенда започва с кротко домашно отцепване, придружено с e-mail поезия до 4 сутринта, ама аз твърдо отказвам да го повярвам.

Страшното в случая е, че Google лека-полека става мастодон в доста области, и напоследък се е навъдила една менажерска паплач, чиято единствена работа е да пише оди за бизнес модела им. Та, предполагам, ще трябва да сме подготвени мобилните оператори да пускат задачи от областта на органичната химия при пращане на SMS в 1:11 ч. петък срещу събота, а по пълнолуние – бонус – музикална загадка – назовете от кой хит на Веско МАринов е 10-секундния откъс в слушалката.

Накъде върви света, не е истина… Сега остава Google да отмъкнат и някоя награда за иновация на годината и направо отивам да копая картофи, е*ал съм го в IT-бизнеса

The New One

Sony Vaio NR

Прави са хората, които казват че всяко хубаво нещо има своя край. При поредното спиране на тока, домашната ми машина най-накрая се предаде. Изглежда претоварването на мрежата не се е харесало много на BIOS-а и в крайна сметка се оказах с неизползваема дънна платка. Дори прехвалената от производителите Gigabyte опция Dual BIOS не успя да възстанови заводските настройки, така че в момента машинката кротко събира прах… И за да е пълна картинката – Мърфи е прав – всичко се случи точно когато имах достатъчно работа, за да се ядосам подобаващо.

Прави са хората, които казват че всяко хубаво нещо има своя край. При поредното спиране на тока, домашната ми машина най-накрая се предаде. Изглежда претоварването на мрежата не се е харесало много на BIOS-а и в крайна сметка се оказах с неизползваема дънна платка. Дори прехвалената от производителите Gigabyte опция Dual BIOS не успя да възстанови заводските настройки, така че в момента машинката кротко събира прах… И за да е пълна картинката – Мърфи е прав – всичко се случи точно когато имах достатъчно работа, за да се ядосам подобаващо.

Като цяло нямах много опции – не знам дори една фирма, която ще тръгне да се занимава с флашване на BIOS на толкова старо дъно, а upgrade-a не ми е кой знае каква опция с оглед на това, че ми трябваше компютър спешно. Е, поне за мен бързото решение беше да си купя лаптоп, така или иначе се каня от поне половин година. Малко разходки по магазините и вече се бях спрял на една доста добра като съотношение цена/качество оферта – Sony Vaio VGN-NR270NS.

Sony Vaio NR

Исках обаче лаптоп, който да не ме обвързва с лиценз за операционна система – нещо, за което се радвам, че не настоявах много. Vaio-то идва с Windows Vista Business, която все още не съм вкарал в правия път, понеже първата ми работа беше да я разкарам и да инсталирам testing версията на Debian GNU/Linux. Кофтито обаче е, че поддръжката на преносими компютри в Linux не е на нивото, което очаквах. Дребни мизерийки от сорта на това, че включването на жак за слушалки не изключваше автоматично вградените колонки, както и хилавата поддръжка на функционалните бутони (не работеше настройката за яркост на монитора) ме отказаха от идеята да ползвам постоянно Linux на тази машина. Иначе производителността й под свободната OS е направо убийствена.

Обратно към Vista. Trial-версиите, които Sony са наблъскали в инсталацията успяха да ме побъркат за отрицателно време. Не ползвам AOL, нямам намерение да си купувам Adobe Acrobat Professional, нито пък Corel Paint Shop Pro Photo и никога не съм харесвал Norton Antivirus. Да ги имам в 30-дневни trial-версии пък въобще не е сред нещата, които биха ме зарадвали неистово. Като капак на всичко си имам и пробна версия на Microsoft Office Small Business и някаква далаверка за управление на личните финанси, ненужни скрийнсейвъри и разни дребни боклуци. Една елементарна калкулация показва, че около 1.5 G са заети от неща, които никога няма да ползвам и вероятно след почистването и дефрагментацията системата ще стане още по-отзивчива.

Засега съм с доста смесени чувства по отношение на Vista – изглежда добре, но успя да забие два-три пъти заради всичкият bloatware, който Sony са качили в инсталацията. Хубавото е, че Business-версията включва IIS, а Visual Studio Express e безплатен, така че ще мога поне да я ползвам за експерименти с .NET.

Firefox URL completion tweaks

Firefox icon

Firefox 3 е факт! И макар повечето новости да са в положителна насока, една от неприятните такива е добавената от разработчицитe функционалност към поведението на адресната лента. Идеята за автоматично дописване на адресите е ОК, стига да не е съпроводена с точно такава реализация – голям шрифт на suggested резултатите и не особено атрактивен дизайн, като поне на мен ми се прииска да я махна след ден-два ползване.

Firefox icon

Firefox 3 е факт! И макар повечето новости да са в положителна насока, една от неприятните такива е добавената от разработчицитe функционалност към поведението на адресната лента. Идеята за автоматично дописване на адресите е ОК, стига да не е съпроводена с точно такава реализация – голям шрифт на suggested резултатите и не особено атрактивен дизайн, като поне на мен ми се прииска да я махна след ден-два ползване.

Неприятното е, че до този момент и в тази версия (3.0 към момента на писане на поста) аз поне не успях да намеря работещо решение за пълното премахване на автоматичното дописване на адресите. Все пак, поне успях да постигна по-познато поведение на completion-диалога. Стъпка в правилната посока е в about:config да намерите опцията:

browser.urlbar.matchOnlyTyped

Задайте й стойност true и ще се върнете към поведението на Firefox, познато от предишните версии – сред върнатите резултати ще бъдат само въведените от Вас адреси. Освен това, още една полезна опция е да ограничите броя на предлаганите опции – в моят случай 5 в опцията:

browser.urlbar.maxRichResults

Макар да минимализират появата на досаният Autocomplete, и двете опции не го премахват напълно. Поне не и при Linux-версията на Firefox. Ако някой има идеи за пълното изключване на URL completion-a, или поне възстановяването на поведението му от предишните версии (без използване на rich text, с дописване само за вече въвеждани адреси) – да пуска коментар на момента…

We Are The Champions

CSKA Sofia logo

Навръх 60-годишнината си любимият ми роден отбор вече и на теория е шампион – цели 3 кръга преди края на първенството, което за нашите стaндарти си е отлично постижение.

CSKA Sofia logo

Навръх 60-годишнината си любимият ми роден отбор вече и на теория е шампион – цели 3 кръга преди края на първенството, което за нашите стaндарти си е отлично постижение.

31-вата титла, освен че идва навръх годишнината, изравнява отбора до колоси като Реал Мадрид поне по брой спечелени титли във вътрешното първенство. И въпреки, че футболната ни реалност е доста далече от световните стандарти, именно ЦСКА е отборът, постигнал най-значимото като български клубен отбор в световен мащаб. Аз лично помня последния от големите успехи на този отбор – полуфинала за КНК (сега купата на UEFA) през 1989 г. с Барселона. Именно серията победи в онзи сезон завинаги ме обвърза с този отбор.

Друг случай, станал куриозно известен, е отпреди 2-3 години – в групите на Шампионската лига за мача Порто – ЦСКА (Москва), руснаците са посрещнати на португалското летище с емблемата на нашият ЦСКА, а даже и билетите и рекламните банери за мача на 24 ноември 2004 са с “правилната” емблемата. Някъде съм загубил снимката на коридора на летището, но рекламния банер го пазя:

Иначе може би от година и нещо на харда ми седи една емотиконка, която чака удобен случай да се появи в блога, та ето я и нея :

  

Честита титла на всички фенове 🙂

Island in the Stream

Заплес съм и туй то!

Почти два месеца след като каката ми е хвърлила ръкавицата и с тотално закъснение спрямо шумотевицата в блогсферата по въпроса, май вече ми е ред да пусна 7-те албума, с които бих отишъл на самотен остров.

Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.

Заплес съм и туй то!

Почти два месеца след като каката ми е хвърлила ръкавицата и с тотално закъснение спрямо шумотевицата в блогсферата по въпроса, май вече ми е ред да пусна 7-те албума, с които бих отишъл на самотен остров.

Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.

Ето ги и тях:

01.
Images and Words – Dream Theater
Класика. Дори да имах право да си избера един-единствен албум – този щеше да е. Запалих се по групата точно с него и до ден днешен не съм чувал друг албум (с едно-единствено изключение), който е дори наполовина толкова съвършен
02.
Operation:Mindcrime – Queensrÿche
Така и така съм на вълна класики… Това е изключението, споменато малко по-горе. Тук даже се затруднявам да направя каквото и да било описание.
03.
Awake – Dream Theater
Не познавам меломан, който да каже лоши думи срещу този албум, също както не познавам професионалист, който да има нещо против да врътне кавър на някое от парчетата вътре. Прощална работа на Kevin Moore с групата, за жалост…
04.
Tambu – Toto
Щом ще да е остров, предполагам ще има поне приятни залези, а Tambu съдържа доста подходяща музика за тази част от деня… Ако намерят малко уиски и повечко лед, самотният остров може и да се окаже не чак толкова голяма тегоба..
05.
A Pleasant Shade Of Gray – Fates Warning
Зациклял съм със седмици върху този албум, странното е, че “влезеш” ли веднъж в него, “излизане” няма.
06.
The Human Equation – Ayreon
Надявам се двойните албуми да се броят за едно, а и в случая количеството изобщо не е за сметка на качеството.
07.
07. Wish You Were Here – Pink Floyd
Освен за да поражда въпроса “т’ва к’во общо има с останалите?” слагам албума като най-доброто средство за релакс, което някога съм опитвал.

А, да. Не на последно място – нека моят остров да е по-близо до хавайския бряг, в радиус от километър-два, ако може…

Visual DNA

Накратко: бил съм някакво такова животно (цъкай нежно тук). Добре е да го знам :)

Накратко: бил съм някакво такова животно (цъкай нежно тук). Добре е да го знам 🙂

Естествено, частта от профила, която ме хвърли в бесен хилеж е тази:

What grosses you out? You like people to be well groomed, with a tight bod and heaps of sex appeal. Wobbly bits and hairy areas are complete turn off.

Доволен съм от получения резултат – с малки изключения профилът удря точно в десятката. Thanks to Villysweety за идеята…