Да, пушачите са прави – никой не може да им налага забрани, че и глоби при положение, че не е финансирал нито отказването на цигарите, нито ще ги компенсира по някакъв друг начин, а допреди само 5 години дебат за/против тютюнопушенето на обществени места звучеше като “абе чешем си езиците тука”. Непушачите също са прави – искат хората да дишат въздух, а не миризливите кълба дим на човека от съседната маса. Преди 5 години дори не можех да си представя, че ще се водят дискусии по въпроса. Преди 5 години щях да кажа “да го д**ате” на непушачите, или на пушачите, в зависимост от гледната си точка.

Още не мога да разбера как тоя точно въпрос дойде на дневен ред и регулярно се мъдри на челно място в медиите, заемайки място и смъквайки вниманието ни от поредния проблем с някоя от магистралите, поредната отложена реформа, поредното неплащане на държавата към доставчиците, поредните доклади от ЕС, поредната акция на “родната полиция” или поредното интервю на бате Бойко, в което не се казва нищо конкретно.

Единственото с което мога да опрадая интереса към пушачите е, че “тия дават по 4 лева на ден за цигари, ‘що да не ги дават за бюджета?”. Лошото е, че когато нищо не си дал, няма какво да искаш. Не можеш да искаш високи такси, а инфраструктурата и услугите ти да са по-зле от тези на държави с пъти по-слаба икономика. Не можеш да искаш данъци от бизнеса и едновременно с това да го шамариш. Никой не прави така.

Нали се сещате – “цялата Мара втасала…”?

Началото е не чак толкова отдавна – преди няколко месеца, дни след като, щастливо женен, се озовах в новият си, тогава все още необзаведен апартамент. След обиколка по магазините за мебели, наред с другите неща, се спряхме на спалня + нощни шкафчета и модул от холна гарнитура от магазина на Labirint. Моделите не са от значение, с уговорката, че поръчката за модулите на холната гарнитура беше по потребителски размер. За спалнята, понеже е с механизъм за повдигане, се спряхме и на матрак от същия магазин. Хората бяха така добри да уважат молбата ни за смяна на цветовете на всичко горепосочено, оценявам го.

Месец по-късно получихме и мебелите и оттам тръгна всичко…

Спалнята дойде с цели 8 (осем!!!!) шведски сглобки по-малко – дупките за тях си седяха, но слобките ги нямаше. За да не се разкарвам до Labirint, където трябваше да обяснявам на лелките какви са ми грижите и да чакам, евентуално, да ми докарат още сглобки, минах през Mr. Bricolage на следващия ден и си купих 20-тина. Имах да сглобявам още неща, хубаво беше да съм запасен. Освен това си взех и от дървените тапички-държачи, ‘щото, по преценка на око, наличните също нямаше да ми стигнат. Оказа се, че не съм се лъгал. Купих си и винтове за захващането на матрака към модула за повдигане, понеже производителя беше преценил, че нямам нужда от такива.

Айде, това че матрака нямаше дупки за захващане към повдигачите го преживях.

Нощните шкафчета също не бяха кой знае какъв проблем – при тях основното беше, че дупките за дървените тапички в долната част на вертикалните плоскости бяха по-малки и се наложи да си ги разпробивам на ръка до подходящия размер. За мой късмет, шведските сглобки този път бяха точен брой и сглобяването на шкафчетата отне 40-тина минутки (с немските тапички, българските не стигнаха).

Холната гарнитура с потебителски размери, обаче, не беше толкоз лесна. По-точно, чекмеджетата се оказаха отрязани по оригиналния размер на модулите и не пасваха в моите мебели – бяха с по 5 см по-широки и не влизаха в гнездата си. Върнах ги, изчаках около 20-тина дни и получих нови – вече с точния размер, но по-плитки със сантиметър и половина. Все още в TODO-то ми е да преместя водачите за чекмеджетата със 1.5 см нагоре от маркираните от майсторите дупки, като за целта трябва да разглобя целите модули.

Върхът на сладоледа е проблемът ми с пощенската кутия – трябваше да й сменя табелката. Свалих старата за мостра и след 5-6 ателиета попаднах на “моя човек” – единственият който прави бели, пластмасови табелки. Дадох му старата табелка, пича я очерта на някакво листче, записа си какво трябва да пише на табелката и ми вика “Ела след 2 дена”. Питах го дали да му оставя старата табелка за мостра, той ми вика “Ми аз нали я видях”… ОК, взех си табелката и след два дена получавам една по-голяма от оригиналната, освен това с около 2 пъти по-големи букви. Естествено, занесох му я за поправка, като този път му дадох и старата за справка. Днес отивам да си я взема и получавам… МЕТАЛНА табелка, с по-малък шрифт и неточен размер….

Та за “майсторите”… Пичове, не знам к’во ревете че нямате поръчки – при оставянето на чекмеждетата в Labirint видях хале, пълно с бракувана/дефектна продукция. Оня чичка с табелките ще си има две мостри с моята фамилия, да ги показва на клиентите колко са яки. К’во искате? Кризата ви е бонус на вас, единствената ви оправия в фалитът.

Само да вметна – немските слобки се продаваха с по две тапички в бяло и черно, българските от комплекта със спалнята – йок, ама пък дървените тапички-държачи родно производство са с варираща дебелина – немеца да го дУши…

P.S. За поста търсех снимка в Google с ключова дума “майстор” и не намерих нищо подходящо

От много време насам Apple не са само производителя на Macintosh, като през последната декада развитието на фирмата е най-осезаемо. Apple дължи това не толкова на desktop системите си, колкото на мобилните си устройства. Първи пазара успя да пробие iPod, после дойде iPhone, след това невероятно атрактивния MacBook Air, а от вчера компания им прави и новият играч – iPad.

И докато предишните продукти имаха ясно изразена целева потребителска аудитория, новият им “таблетен-iPhone” е колкото със задачата да привлече повече потребители на страната на Apple, толкова и с идеята да създаде нова категория устройства, избутвайки Netbook-устройствата от пазара.

Предпоставки за успех има, и то не малко. Изключвайки грозноватата рамка около екрана, iPad има всичко за да привлече купувачи с вида си. За ползваемостта му имам една основна забележка – няма multitasking. На липсата му, обаче, може да се гледа и от друга страна – средностатистическия потребител вероятно няма нужда от него. Докато iPod има оценка на сложността на ползване от 6 точки, а iPhone – 8, новият iPad има 10 и multitasking-a може да вдигне оценката към по-висока, което значи, че разпространението му сред потребителите ще е по-трудно.

От друга страна, липсата на многозадачен режим може да идва и като ограничение от операционната система – iPad използва iPhone OS, а не Mac OS X както лично аз очаквах. Причината, вероятно, е в огромното количество приложения за iPhone в AppStore, налични още сега за потребителите на iPad.

Прави впечатление пазарния дял на Apple на пазара за мобилни телефони в момента. Компанията е пред Nokia и Samsung с над 75 милиона продадени iPhone устройства. Освен това Apple разширява бизнеса си с навлизане в областта на търговията с електронни книги. Всъщност, нещо не особено странно за тях. При всеки нов продукт от нова категория, фирмата представяше и по един Store – iTunes Store при появата на iPod, AppStore при появата на iPhone, и новият iBook Store, предназначен за потребителите на iPad. И това не е всичко – подготовката за представянето на продукта е включвала и сключване на договор с 5 от най-големите разпространители на книги в САЩ, намаляване на ценовата политика за мобилен интернет за предложенията на iPad 3G в мрежата на IT&T, както и изключитено евтини приложения ($9.99) за всяко от приложенията в пакета Works за iPad.

Най-евтиния вариант на устройството е с цена от $499, което смазва конкуренцията. Имам предвид и Netbook устройствата, и етци на електронни книги от рода на Amazon Kindle. За най-скъпият вариант ще трябва да се бръкнете с $829. Въпреки някой дребни пропуски, на тези цени успехът е гарантиран.

Не съм блогвал от повече от 3 месеца и се чудех – каква ли ще е причината да блогна пак? Е, оказа се, доста любопитна.

Знаете, няма web developer (извън офисите на Microsoft), който да споменава името Internet Explorer без солидна доза ирония, много сарказъм или чиста проба агресия. Постът ми не е с цел да плюя на воля по IE, правил съм го толкова пъти, че вече ми е писнало. Постът е, за да помоля всички, които по една или друга причина го ползват да обърнат внимание на следната страничка: http://code.google.com/chrome/chromeframe/.

Там, вдясно, под лентата Google Chrome Frame ще намерите едно бутонче – Get Google Chrome Frame. Щракнете го, приемете лицензното споразумение и инсталирайте полученото EXE.

Офертата важи за всички версии на IE след 6 включително, така че дори да имате фирмено XP със забрана за инсталиране на по-високи версии пак сте на далавера. От цялата работа келепира Ви е, че няма да гледате орязани сайтове без изобщо да подозирате за това. Вярно алтернативата “да сменим Microsoft за Google” е като “кон за кокошка”, ама в случая подобен ход по-скоро ще ви е от полза.

Developer-ите пък могат да обърнат внимание на тази страничка за напътствия как да вградят изискване за Chrome Frame в сайта си: http://code.google.com/chrome/chromeframe/developers_guide.html

Аз лично Google Chrome така и не го залюбих, в момента не се опитвам и да пропагандирам в полза на Google, не разбирам и целия шум около това колко са велики, обаче в тоя случай май печелят симпатиите ми. Колкото повече хора се светнат на офертата с Chrome Frame-a толкова по-добре за целия интернет.

Не казвам, че Chrome Frame е перфектното решение, казвам, че е по-малкото зло в сравнение с IE.

В пощенската услуга Google Mail се появи нова функция – Mail Goggles, съобщава PCworld.bg

Нейната задача е да не ви позволи да изпратите писмо, ако случайно сте в неадекватно състояние, например под въздействието на алкохолa.

Функцията е активна по подразбиране от 10 часа вечерта до 4 часа сутринта в петък и събота, когато е най-вероятно да има хора, които да искат да изпратят електронни писма в прекалено весело настроение.

След натискане на бутон „Изпращане”, на потребителя ще бъдат зададени 5 прости аритметични задачи (сложността им може да бъде регулирана), които трябва да бъдат решени за ограничено време.

‘Бахти якото, а? Какво ли пуши геният, измислил тази толкова полезна иновация? И как точно аритметиката е попаднала сред кандидатите за тази мега-атрактивна drunk-user-prevention система? А ако беше геометрия нямаше ли да е по-лесно? Примерно: нарисувайте две прилично успоредни линии без обща допирателна…

Не знам дали само на мен ми е смешно начинанието на Google – звучи ми сякаш досега не е имало петък да се накова зверски и да не ми се прииска да драсна някой друг мейл, ей така, за спорта. Вероятно съществуват хора за които уикенда започва с кротко домашно отцепване, придружено с e-mail поезия до 4 сутринта, ама аз твърдо отказвам да го повярвам.

Страшното в случая е, че Google лека-полека става мастодон в доста области, и напоследък се е навъдила една менажерска паплач, чиято единствена работа е да пише оди за бизнес модела им. Та, предполагам, ще трябва да сме подготвени мобилните оператори да пускат задачи от областта на органичната химия при пращане на SMS в 1:11 ч. петък срещу събота, а по пълнолуние – бонус – музикална загадка – назовете от кой хит на Веско МАринов е 10-секундния откъс в слушалката.

Накъде върви света, не е истина… Сега остава Google да отмъкнат и някоя награда за иновация на годината и направо отивам да копая картофи, е*ал съм го в IT-бизнеса

Като цяло нямах много опции – не знам дори една фирма, която ще тръгне да се занимава с флашване на BIOS на толкова старо дъно, а upgrade-a не ми е кой знае каква опция с оглед на това, че ми трябваше компютър спешно. Е, поне за мен бързото решение беше да си купя лаптоп, така или иначе се каня от поне половин година. Малко разходки по магазините и вече се бях спрял на една доста добра като съотношение цена/качество оферта – Sony Vaio VGN-NR270NS.

Исках обаче лаптоп, който да не ме обвързва с лиценз за операционна система – нещо, за което се радвам, че не настоявах много. Vaio-то идва с Windows Vista Business, която все още не съм вкарал в правия път, понеже първата ми работа беше да я разкарам и да инсталирам testing версията на Debian GNU/Linux. Кофтито обаче е, че поддръжката на преносими компютри в Linux не е на нивото, което очаквах. Дребни мизерийки от сорта на това, че включването на жак за слушалки не изключваше автоматично вградените колонки, както и хилавата поддръжка на функционалните бутони (не работеше настройката за яркост на монитора) ме отказаха от идеята да ползвам постоянно Linux на тази машина. Иначе производителността й под свободната OS е направо убийствена.

Обратно към Vista. Trial-версиите, които Sony са наблъскали в инсталацията успяха да ме побъркат за отрицателно време. Не ползвам AOL, нямам намерение да си купувам Adobe Acrobat Professional, нито пък Corel Paint Shop Pro Photo и никога не съм харесвал Norton Antivirus. Да ги имам в 30-дневни trial-версии пък въобще не е сред нещата, които биха ме зарадвали неистово. Като капак на всичко си имам и пробна версия на Microsoft Office Small Business и някаква далаверка за управление на личните финанси, ненужни скрийнсейвъри и разни дребни боклуци. Една елементарна калкулация показва, че около 1.5 G са заети от неща, които никога няма да ползвам и вероятно след почистването и дефрагментацията системата ще стане още по-отзивчива.

Засега съм с доста смесени чувства по отношение на Vista – изглежда добре, но успя да забие два-три пъти заради всичкият bloatware, който Sony са качили в инсталацията. Хубавото е, че Business-версията включва IIS, а Visual Studio Express e безплатен, така че ще мога поне да я ползвам за експерименти с .NET.

Firefox 3 е факт! И макар повечето новости да са в положителна насока, една от неприятните такива е добавената от разработчицитe функционалност към поведението на адресната лента. Идеята за автоматично дописване на адресите е ОК, стига да не е съпроводена с точно такава реализация – голям шрифт на suggested резултатите и не особено атрактивен дизайн, като поне на мен ми се прииска да я махна след ден-два ползване.

Неприятното е, че до този момент и в тази версия (3.0 към момента на писане на поста) аз поне не успях да намеря работещо решение за пълното премахване на автоматичното дописване на адресите. Все пак, поне успях да постигна по-познато поведение на completion-диалога. Стъпка в правилната посока е в about:config да намерите опцията:

browser.urlbar.matchOnlyTyped

Задайте й стойност true и ще се върнете към поведението на Firefox, познато от предишните версии – сред върнатите резултати ще бъдат само въведените от Вас адреси. Освен това, още една полезна опция е да ограничите броя на предлаганите опции – в моят случай 5 в опцията:

browser.urlbar.maxRichResults

Макар да минимализират появата на досаният Autocomplete, и двете опции не го премахват напълно. Поне не и при Linux-версията на Firefox. Ако някой има идеи за пълното изключване на URL completion-a, или поне възстановяването на поведението му от предишните версии (без използване на rich text, с дописване само за вече въвеждани адреси) – да пуска коментар на момента…

Навръх 60-годишнината си любимият ми роден отбор вече и на теория е шампион – цели 3 кръга преди края на първенството, което за нашите стaндарти си е отлично постижение.

31-вата титла, освен че идва навръх годишнината, изравнява отбора до колоси като Реал Мадрид поне по брой спечелени титли във вътрешното първенство. И въпреки, че футболната ни реалност е доста далече от световните стандарти, именно ЦСКА е отборът, постигнал най-значимото като български клубен отбор в световен мащаб. Аз лично помня последния от големите успехи на този отбор – полуфинала за КНК (сега купата на UEFA) през 1989 г. с Барселона. Именно серията победи в онзи сезон завинаги ме обвърза с този отбор.

Друг случай, станал куриозно известен, е отпреди 2-3 години – в групите на Шампионската лига за мача Порто – ЦСКА (Москва), руснаците са посрещнати на португалското летище с емблемата на нашият ЦСКА, а даже и билетите и рекламните банери за мача на 24 ноември 2004 са с “правилната” емблемата. Някъде съм загубил снимката на коридора на летището, но рекламния банер го пазя:

Иначе може би от година и нещо на харда ми седи една емотиконка, която чака удобен случай да се появи в блога, та ето я и нея :

  

Честита титла на всички фенове

Почти два месеца след като каката ми е хвърлила ръкавицата и с тотално закъснение спрямо шумотевицата в блогсферата по въпроса, май вече ми е ред да пусна 7-те албума, с които бих отишъл на самотен остров.

Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.

Ето ги и тях:

А, да. Не на последно място – нека моят остров да е по-близо до хавайския бряг, в радиус от километър-два, ако може…

Накратко: бил съм някакво такова животно (цъкай нежно тук). Добре е да го знам

Естествено, частта от профила, която ме хвърли в бесен хилеж е тази:

What grosses you out? You like people to be well groomed, with a tight bod and heaps of sex appeal. Wobbly bits and hairy areas are complete turn off.

Доволен съм от получения резултат – с малки изключения профилът удря точно в десятката. Thanks to Villysweety за идеята…

Етимологията на думата “хакер”, обаче, предполага изпозването й в съвсем друг контекст. Вероятно става банално да се изяснява разликата между “хакер” и “кракер”, а и Wikipedia има много добра статия по въпроса, друг е въпроса дали журналистите си правят труда да си изяснят значението й.

Сайта за матурите е зле, но при този за детските градини положението е повече от отчайващо. Разработчиците от “Сирма” може и да твърдят, че “завършват проектите в срок и с необходимото високо качество”, но резултатът в никакъв случай не говори добре за тях. След като беше сринат поне няколко пъти вчера, сайтът беше спрян, после пуснат отново, след което пак бе спрян.

От фирмата, поддържаща системата твърдят, че 70-80% от опитите за връзка със сайта били хакерски атаки… и какво ли друго да кажат, алтернативата “хакери ни спряха” е в пъти по-добра от “сайтът не е предвиден за работа при толкова високо натоварване”, или дори по-прямото “сайтът е написан кофти”. Разбирам правителството или общината да нямат пари за да си плати трафика, но хостването на Windows сървър, на който, редом със сайта, работи и ICQ си е направо за смях…

Според сайтът на фирмата, изпълнител на проекта, резултатите са следните – дублирани записи, непотвърдени регистрации (според изпълнителя, email-ите с потвържденията ще бъдат изпратени най-късно до 12.00 ч. днес), над 90% от заявките от сайта идвали от “недоброжелателни потребители, целящи претоварване”, както и любимата ми сентенция:

По проект и реализация, системата е трябвало да издържи 2-пъти по-голямо пиково натоварване от очакваното – около 5000 едновременни потребителя при време за отговор под 3 секунди. За съжаление, за всяка заявка от реален потребител, който легитимно е искал да запише детето си, е имало по 10 хакерски атаки.

Жалко, явно хакерите не помнят с добро престоя си в детските градини…

Update (06.02.2008): Току-що разбрах цената за изработка на сайта – точно 380 500 български лева. ОК, след като има хора, които могат да си позволят толкова посредствена работа за тези пари, кой съм аз, че да мрънкам…

Никога не съм предполагал, че външния вид на някой автомобил ще ме впечатли толкова много. И никога не съм разбирал маниакалните коментари за тази или онази кола – винаги съм бил на мнение, че в крайна сметка всичко е купчина желязо, което не си заслужава отделеното внимание.

Feeling is believing, както казват хората. Преди около два месеца в нета се появиха (първоначално концептуални) снимки на новият вариант на Honda Accord. Няма да крия, че съм фен на марката и още с първите снимки на прототипите вече бях влюбен в тази кола. После се появиха и спецификациите, накрая и ревютата по разни сайтове и от всяко място, на което намирах информация, все повече и повече затвърждавах мнението си, че става въпрос за чудесен автомобил.

Тази събота имах запазен част в сервиза на “Бултрако”, официалният вносител на Honda за България за смяна на термостат и свещи на моя Civic. Е, не съм и предполагал, че ще видя това, което видях в сервиза… Чисто новичък Accord още с найлоните по седалките чакаше щастливия си собственик в халето.

Не съм правил кой знае какво – разгледах интериора, без да се качвам вътре, погледнах под капака на колата и вече не ми се сядаше в Civic-a…

За сметка на това съм убеден – един ден ще карам тази кола!

Полицаите като Дядо Коледа в дискотеките
МВР праща маскирани инспектори да пазят хлапетата в заведенията

Ако срещнете Дядо Коледа, не бъдете сигурни, че това е добрият старец, който ви носи подарък. Защото това може да бъде полицай под прикритие, който да ви арестува. Тази година униформените са избрали необичаен метод да бдят за сигурността на децата в дискотеките по коледните празници.

За първи път инспектори от Детска педагогическа стая ще нахлузят костюм на добрия старец от Лапландия и ще следят има ли непълнолетни хлапета в нощните заведения след позволения час. Маскираните ченгета ще дебнат и дали в дискотеките се продават алкохол и цигари на малчуганите.

Ваканциите са най-опасният период за децата. Родителите им са на работа и те кръстосват заведенията без надзор, обясниха инспектори. Проверките в дискотеките ще започнат от 22 декември, когато е и началото на коледната ваканция. Те ще продължат до 6 януари, когато хлапетата отново тръгнат на училище. Инспекторите ще дават денонощни дежурства, за да следят дали в кафенетата и интернет клубовете не се продават наркотици, алкохол и цигари на непълнолетните.

Засилени дежурства ръководството на МВР е разпоредило във всички сектори за охрана.

Цивилни и униформени полицаи ще обикалят моловете и големите търговски обекти, където се очаква бум на джебчии. От полицията препоръчват да носим чантите си закопчани, а мобилните телефони и портмонетата във вътрешните джобове на връхните дрехи. Засилена охрана ще има на всички пазари, киносалони и спортни комплекси.

Униформените ще бдят за сигурността на гражданите и по спирките на градския транспорт, където се очаква струпване в празничните дни.

В патрулите ще се включат и екипи на общинска фирма “Егида”, които съвместно с полицията ще осигуряват реда и сигурността в София.

Заповед за опазване на общинското имущество пък са пуснали кметовете в цялата страна до директорите на училища, детски градини и културни домове. В документа градоначалниците препоръчват да се наеме охрана за сградите по време на празниците, за да се избегнат кражби на имущество.

Не зная защо, “акцията” ми напомня за Taxi 3, а цялата ситуация е тотално абсурдна… И все пак, ако практиката стане редовна, по Великден полицаите ще работят като Jesus, а за Трифон Зарезан сигурно ще черпят с вино, преоблечени като Дионисий.

Ебати държавата…

В общи линии, макар да ми се стори доста бавно, се оказа, че трите месеца шофьорски курс са си чиста далавера – на изпита имаше девойки, записали се още миналата година… В сравнение с техните, моят курс изглеждаше като проведен със светлинна скорост. На всичкото отгоре не се бях качвал при инструктор преди да си взема листовките, така че забавянето до излизане на изпитната ми дата изглежда абсолютно нормално.

Колкото до самият изпит, денят ми тръгна на криво от самото начало – изпуснах единия автобус, втория попадна в задръстване, та ми се наложи да звъня на инструктора, че ще закъснея. Е, изглежда задръстването беше хванало и тях, защото въпреки моите 10 минути закъснение се наложи да почакаме още, докато се появят. Понеже ми се спеше, с едната от девойките решихме да минем последни, но чакането докато ни дойде реда се оказа по-тегавата част на изпита. Когато накрая седнах вече бях пил поне 5 кафета и очите ми бяха като фарове на ЗИЛ, карането беше по-малко от 5 минути и приключи с великодушното “Ами… караш бе, пич! Честито!”. Иначе за самият изпит – нищо особено: тръгване от дясна лента, обратен, минаване на светофар надясно, после на един наляво, спиране на трети и “Честито”-то.

Да се чуди човек за какво беше целия зор…

Да, ама предварително се бях уговорил за кино в събота, а по принцип гледам да си спазвам обещанията… в крайна сметка се оказах в кварталната “Арена”, спорейки относно избора на филм. И понеже така и не успяхме да стигнем до консенсус какво точно да гледаме – в крайна сметка посетихме два филма.

Като фен на Scarlett Johansson нямаше как да пропусна новият й филм The Nanny Diaries, преведен леко тъпо като “нАни”. Въпреки не особено високият рейтинг в IMDB, филмът в никакъв случай не може да бъде заклеймен като “посредствен”. Не зная дали заради моментно състояние, или заради факта, че нямах никакви очаквания, филмът определено ми хареса, и то доста! Без да те натроварва, историйката те кара да се замислиш след финала, а липсата на каквито и да е специални ефекти дава доста по-естествен поглед към нещата – точно моят тип филм. Супер изненадан съм и от сполучливото участие на Alicia Keys, а за ролята на Laura Linney нямам думи…

След едно кафе за почивка се намърдахме и за Beowulf – симпатична, изцяло 3D рисувана история, базирана на скандинавските митове за крал Хротгар, озвучено от доста популярни актьори, които са служели и за оформянето на чертите на 3D-моделите. Историята, макар и да издиша на моменти, е доста интересна, качеството на графиката е добро, но като цяло, поне у мен, филмът остави едно усещане за недовършеност. Основното, което ме подразни е нереалната физика в “по-обикновените” кадри – яздене на кон или човешко тичане, например. Не че съм чак кой знае колко придирчив, но филмът можеше само да спечели ако беше поседял още малко в студиото за продукция.

Въпреки това, и двата филма са приятни и ако се чудите какво да правите можете да им метнете по едно око…